Очи – прозорец към света, в който живеем, но и прозорец към нашата душа, за тези, които ни заобикалят или ни докосват. Без думи разказват за съществуващия свят в нас.
Можеш да познаеш тайните на някой и да ги четеш в очите му всеки път, когато се опитва да ги премълчи. Израз на самите нас, през които преминава собствения ни чар. Очи като огледало. Но не може да погледнеш в тях, за видиш отражението на това, което носиш в себе си. Каквото и да е то. Отразяват и връщат в заобикалящия ни свят. Ние не познаваме своите, само на другите, тези, които обичат да гледат в очите ни ...
Колко са различни по цвят, форма и големина, като хората. 99% възприемаме всичко чрез тях, ако няма какво да усетим и с друго. Сетива. Те виждат късогледо понякога, друг път – далекогледо. Срещат се и кривогледи очи, в които всичко е някак си особено изкривено. Много са различни: живи очи, дълбоки очи, изгарящи, вярващи, умни и знаещи, наивни, безизразни или открити, хищни, лукави, хитри, любопитни и пресметливи, предизвикателни, похотливи и перверзни, както тихи и тъжни очи ... Има невинни, но те не са женските... това са детските очи - наивни, питащи, изследващи. Срещат се и такива, които предварително усещат, предизвикват, провокират ... “манипулират”, искат точно това, което знаят, че могат да получат, това което е даденост. Те блокират скенера ни, но какво пък толкова ... и той е нужно да почива понякога, нали ? Добрите очи по даденост се срещат рядко, те се придобиват с времето и са очите на мъдростта. Много страшни са задънените очи - в празните им ириси преминават забавено закъснели разкаяния от миналото. А има и очи с единствена функция да разграничават тъмнината от светлината, те са най-просто устроените очи. Тези умения на очите се командват от мозъка ни, от нашата същност. В тях може да видиш всичко за притежателя им, ако имаш тази способност.
Всеки иска да знае какви са очите му. Любопитно е, защото гледайки се в огледалото можеш да видиш само очите си, но не и да знаеш какво, и как говорят за теб на останалите. Никой не може да види израза на собствените си очи, както и да чуе тембъра на гласа си – това остава за другите. Затова очите не могат да лъжат, дори когато плачат или се усмихват през сълзи. Оттам идва и фразиологизмът „очи в очи” или „да погледнем истината в очите”. Обичам да гледам хората в очите, да ги разгадавам, ненавиждам бягащите погледи в страни, но си падам и по пълзящите погледи ... по тялото ми.
Сещам се за едни очи, възстановявам ги от времето, когато бяхме заедно. Опитвам се да отговоря на въпроса защо всеки иска очите му да изглеждат „добри” и да привличат. Това бяха мъжки очи. Мисля си какво искат и търсят.
Казано е, че мъжете са ловци, а аз допълвам - на местен и прелетен дивеч. Но ловец на неуловими и незапомнени няма, има на хлъзгави, гъвкави и хитри, понякога се срещат и умни, не лесни, възбуждащи апетита за по-дълго време, плячки. Изключвам лова на глупави такива, които пъплят като хлебарки и искат да се впият като кърлеж в плътта, да вегетират и да смучат на аванта. Какво представлява истинският хънтър: обича да сменя внезапно маршрута си, рефлексите, обстановката, действията. Предпазлив е към общите вървища. Изплъзва се. Навярно никога не ще убият хънтъра, ако е животно. Хънтърът е затулен в мълчание. “Ловът на хора” има сурови правила, както и ловът на дивеч. Хънтърът е рисков човек, много пъти гърмян и много пъти убиван. Няма как да го пипнат страхливци, жадни за кръв. Нека първо намерят, а сетне извървят нечовешкия му път. Нека тогава го стигнат, а най-подир да го улучат с далекобойната си оптика. Един наистина жив сред обречени. Такива екземпляри са трофейни, ако можеш да ги задържиш и да им се порадваш. Обичам ги! Но това не е хапка за всеки. Те търсят, но и бягат, защото повече от дивеча е лесен за опитомяване и става безинтересно, а и той самият иска само едно – да употреби, не да приеме това, което го хъска да „ловува” . Затова погледът се обръща върху следващата от стадото и не носи удоволствие, уморява.
А погледът понякога може да бъде и добър, но това е рядко явление, само когато предизвикващят е „магьосница”.
Такива ми ти работи и вагабонтщини ... за очите, нали това питаше ?