автор: idan1

Ела крехка и красива, разсте в гората,
ела красива, на южната страна на ската.

Ласкаво слънцето огрява нежните и клони,
искри проблясват в очите и засмени.

А до нея бор сребрист, клони извисява

И елата сутрин поздравява,
вечер-лека нощ и пожелава.

Буря страховита, мълнии е ли забушуват,
крепко я той прегръща, нежно се целуват
и халата отбиват.

Огнено ли пък слънце жари
мигом сянка той ще хвърли,
нежните и клони, то не ще опърли!

Радват им се в гората всички-
зайци, вълци, мечки и лисички
той влюбено гледа я в очи,
тя е хубавелка, усмихва се, кокетничи.
В любов и той се врича.
Тя! Тя премълчава, но тайно, тайно го обича!