автор: katbalu

През житата зелени,
през равно поле,
кон препуска
и мъж
го
краде.
Времето в гривата
уловено във плен,
вятърът движи го
и навява рефрен:
Конекрадецо,
конекрадецо,
мъж див каубой,
ти си в мен
по наследство,
ти си винаги в строй.
С два пищова си стрелял
по румънците ти,
който българско граби,
нощем- страх го гори!
И каруци с оръжие,
и табуни с коне,
добруджанските степи
помнят нощни мъже
Конекрадецо,
конекрадецо,
разпиляна душа,
твойте гени останаха
в тази съща земя
и сега са покълнали,
като дяволски плод
и танцуват във мен
и ми вдъхват
живот.