автор: LATINKA-ZLATNA

1.
Когато Любовта ми заговори
прощавам всичко.
И на ветровете клюките
заравям във пръстта.
Дори на птиците съм аз приятел.
И като тях извивам звучни трели.
А Слънцето ми е пътеводител.

О, сладък сън на краткия ми път!

2.
Понеже те обичам до полуда,
до теб ще стигна със сърцето си.
Ще те прегърна със крило на птица.
И ще те нося като стих от песен.

Понеже те обичам до полуда,
ще те рисувам в багри.
С фонтан от огън ще те къпя...
И ще избухне между нас пожар.

3.
В най-черната ти вечер
ще мина по ребрата на съня ти.

- Какво ме тъй разтърси? - ще
попиташ.

Самотното ти дърво
вече ще свири
стакато.

4.
Като звезда
ще падна на гърдите ти.
Все още дишаща и топла
с целувка ще отключа
вратата на сърцето ти.
Небесни светлини
и разлюляни люлякови нощи
ще му влея.
и ще се слея с неговия ритъм.

На Любовта ми
как ще устоиш?

5.
Под такта на безброй щурци
ръцете ти по тялото ми свирят.
Реки от светлина и топлина
от целувките ти извират.
А аз като безпомощно дете
в прегръдкеите ти тръпна.
И само любопитната Луна,
която през прозореца надзърта,
е затаила дъх
в очакване на Нещото
да избухне.

6.
Замаяна от вълните на страстта
душата ми до дъно се раздвижи.
В прегръдките ти тръпна и крещя.
Под устните ти гърча се.
Хей,момче, защо поне веднъж
не бъдеш мирен?

О, Господи, умирам!...

7.
Аз съм луда по теб.
и ти по мене - също.
А светът е навярно по-луд.
Щом е цял, щом е цял целеничък
при това положение.

8.
Двамата се държахме за ръцете
и се гледахме в очите.
Внезапен огнен вихър
обви телата ни.

- Ще умра! - извиках аз.
- А аз умирам! - прошепна ти.

А будната Луна се усмихна.
"Това е само началото".


П.П. Извинявам се, че я пуснах цялата поема, но просто не можах да я
разделя. Дано да не съм ви оттегчила.