| Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степента на очакването – колкото повече очаквам, толкова съм по-недоволна от резултатите... Очакването стяга като в менгеме сетивата ми. То е ограбване, защото чакайки нещо, пропускам да изживея красиви мигове... Тъна в догадки и вероятности – ами, ако не стане точно така, ако въобще не се случи... А времето е опънато като рибарска мрежа. И ме препъва. Не всеки ход мога да предвидя... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам! И да не разреша на вярата си да се огъва под напора на мислите и очакванията!
Публикувано от BlackCat на 13.11.2007 @ 10:13:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Очакването..." | Вход | 10 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Очакването... от vilvar (vilvar@abv.bg) на 13.11.2007 @ 10:57:18 (Профил | Изпрати бележка) | Концентрирайки се върху точно определена мисъл, възбуждаща очакването на реализацията на породено желание ражда невиждано съпротивление в осъществяването и на двете, но формула за освобождаване от тях едва ли има. По-трудно е да се усвои изкуството за себепознаване-неоценяващо,несравняващо,приемащо фактите такива, каквито са, а не каквито са в нашите възприятия ( или каквито ни се иска да са). Отговорите са в теб. Време няма, ние си създаваме илюзии за него и така сами оформяме собствените си рамки, в които доброволно се затваряме, а после се молим друг да намери ключа за освобождаването ни от поставените лично от нас самите ограничения. Ох, прости ми, май се увлякох в многословие. Даваш интересна тема за размисъл, а на мен май само толкова ми трябваше :)
Топъл поздрав, pavli! |
Re: Очакването... от vanya777 на 13.11.2007 @ 11:23:55 (Профил | Изпрати бележка) | Да Павли, просто трябва да Вярваме!!!
Прегръщам те! |
Re: Очакването... от nikoi_1 на 13.11.2007 @ 15:48:05 (Профил | Изпрати бележка) | Права си за клопката- очакване. Свят на илюзиите! Колко човека обаче могат да кажат, че живеят без очаквания? А очакването не е ли свързано с надеждата?! Без надежда и упование сме мъртви. Те са нашата визия за бъдещето. Умът ни не може да си представи нашето небитие, т.е., липсата на бъдеще за нас.
Само че, според мен, тези проблеми вълнуват повече интровертите.
А екстровертите живеят на принципа: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще! Болшинството от хората се стремят да балансират между тези две крайности. Аз не съм Иисус, но си мисля, че е по- леко да се живее, ако мислим, чувстваме и живеем Любовта.
Поздрави!:) |
Re: Очакването... от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 13.11.2007 @ 18:04:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Нееее, аз мисля,че и в очакването има вълнуваща красота!!!Покоряването на всеки връх минава през дългия и труден път на очакване,надежда и битка за успех-и това,поне за мен е по-примамливото...Защото когато си вече на върха,виждаш,че отсреща има друг,по-висок,по-труден за изкачване и затова още по-примамлив!...Но може да не съм права!Поне така е при мен!Прегръщам те сърдечно-Че |
Re: Очакването... от Slovesna на 13.11.2007 @ 18:30:24 (Профил | Изпрати бележка) | Права си, замисли ме. А дали ако очакваш да пропуснеш мига, няма да го усетиш... Ще пробвам. |
Re: Очакването... от dandan на 15.11.2007 @ 08:29:04 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей,Павли!
Да очакваме или да действаме,зависи от нас и обстоятелствата.
И докато мерим как да разрежем тортата,някой грабва от нея с радостни пръсти...
Хубав ден,благодаря ти за писанието,хареса ми.
|
Re: Очакването... от dimension на 16.11.2007 @ 08:56:32 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, Павли, с хората, на които хоризонтът все им се мести по-напред и по-напред.
Заставам зад всяка твоя дума.
"Нашите очаквания са нашите врагове" - казва един мой приятел.
Поздрави! |
Re: Очакването... от Metafizikyt на 16.11.2007 @ 09:25:01 (Профил | Изпрати бележка) | Аз като чуя за рибарска мрежа и .... ;-)
Таа съществува само настоящия момент ! Миналото е спресовано* в него, а бъдещето е само съвкупност от вероятности ..
Силен е настоящия моент !
Ето малка част от метафизиката ;-)
И ако питаш мен ти най-трудното си преминал - да осъзнаеш за какво иде реч, сега вече познаваш врага и остава само да се изпотрепете :-)))), кой кого зависи от теб ! :-)
Хубаво споделяне :-)
* "мгновения спресованьй в года
мгновения спресованьй в столетия
и тьй не понимаеш иногда
когда придет оно, твое мгновение.."
Саундтрак :-) към филма "17 мига от пролетта" |
Re: Очакването... от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 17.11.2007 @ 16:01:00 (Профил | Изпрати бележка) | Павли, харесвам твоите философски провокации, умееш да замисляш хората :)
Пожелавам ти щастливо осъществяване на очакванията :) |
Re: Очакването... от rimoza на 20.11.2007 @ 14:50:17 (Профил | Изпрати бележка) | Очакването предполага сбъдване, а не винаги
сбъдването е точно това, което ние искаме... :))
Затова е по-добре да живеем в настоещето...
(и да го "корегираме" там, където не ни харесва...) :))
ПОЗДРАВИ ! БЪДИ ! |
| |