Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 866
ХуЛитери: 3
Всичко: 869

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапътят...
раздел: Любовна лирика
автор: trichocephalus

Колко стръмен е пътя към нашето щастие
и натам ли ни водят различните дни,
щом в съня непознати ни дават причастие,
непознат свят, щом ражда и наште мечти.

Колко демони има под мъглата на мислите
дали аз ги заключих, или аз ги родих,
пожелал да живея различно с различните,
пожелал да живея в живот като стих......


Публикувано от BlackCat на 13.11.2007 @ 05:09:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   trichocephalus

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
386 четения | оценка 5

показвания 21482
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"пътят..." | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: пътят...
от snowking на 13.11.2007 @ 10:15:45
(Профил | Изпрати бележка)
Постановката тук представлява защита на родното законодателство. Според което, няма колективна вина. Тя може да бъде само персонална.
И сега... В първата част вината отсъства. И множественото число си е направо задължително. Наше е щастието, наши са дните, наш е сънят, наши - мечтите... Но идват демоните и вината за тяхната поява трябва да бъде персонална. Както и е във втория куплет.
Стихотворението е незавършено. Няма я последната част, където ти бият дузпата. "Нищо ново под слънцето. Всичко е добре забравено старо" Та нали ти сам заложи топката на мястото за изпълнение на наказателния удар... Оше когато персонализира общата вина.
Стихотворението правилно е незавършено. В един очакван край трагедия не може да има. Тя е преди това. В толкова близко до първия втори куплет. Където си сам. Където си изоставен. И до тебе няма никой.
Е, като изключим демоните...



Re: пътят...
от trichocephalus на 13.11.2007 @ 16:56:26
(Профил | Изпрати бележка)
все още не са ми били дузпата :)))) заради това не е довършено
мерси за коментара :))) Демоните са скрити май в сливовата ракийка снощи ;))

]


Re: пътят...
от regina на 13.11.2007 @ 12:30:50
(Профил | Изпрати бележка)
супер!!...комплименти, Трих!!!


Re: пътят...
от trichocephalus на 13.11.2007 @ 16:57:22
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря, Реджина, пред товите стохове, моите са скудодумство ...

]


Re: пътят...
от Hulia на 15.11.2007 @ 19:09:01
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Философско, красиво, поздравления:))
Много светлина ти желая:))