автор: selena

Онези неспокойни по дух
зелени папагали
в клетката - стая в стаята,
с оранжеви клюнове,
винаги нагоре протегнати -
сякаш искаха да са хора.
Но тя желаеше от тях
да останат папагали завинаги.
Онази бледосиня покривка,
хербаризирано небе,
с цветя по него от Япония,
и краката й като
крехки соеви стъбла,
покълнали сутрин от пода.
Нервността на бялата котка
и нейните сини очи -
зюмбюли в саксия.
Онази красива нейна
параноична кутия с бижута,
с винаги затръшващ се капак
ако някой бъде наблизо,
хищно цвете,
изяждащо чуждите пръсти,
пълна с перли
изцъклени,
може би бдящи над нея,
може би,
кладенец за красота,
от който тя вадеше и разстилаше
по бялата шия и по ушите – петунии.
Спомням си много дори,
нали я обичах,
най-вече си спомням
в нейния свят в света -
как стоеше тя сама
и щастлива.