автор: Ljastoviza

Татко Щуки беше дребен и енергичен старец. Обичаше сутрин рано да вземе вестника от пощенската кутия, да направи ранната си разходка до езерото, да нахрани лебедите, а после да се отбие в малката сладкарница на ъгъла.
Там изпиваше своето двойно еспресо, преглеждаше актуалните новини, купуваше няколко ухаещи топли кроасана и се запътваше към кооперацийката, където живееше в малко партерно жилище заедно с мама Щуки.
Мама Щуки обичаше да си поспива. Щом татко Щуки щракнеше с ключовете на входната врата, прибирайки се, тя знаеше, че е дошло време да става. Обуваше пухкавите си пантофи с формата на тигрови глави, вдигаше щорите, разтъркваше очи, загръщаше се уютно в копринения си пеньоар на цветя и сядаше блажено на масата, на която татко Щуки вече бе сервирал ухаещите кроасани. Двамата закусваха и гледаха навън малката си градинка, на която татко Щуки основно посвещаваше годините си след пенсия. Мама Щуки - внушителна французойка, обичаше, след като приключи с домакинските си задължения, да сяда пред телевизора и да си похапва шоколадови бонбони, докато гледа любимите си сериали. С ярко начервените си устни и русите, средно дълги букли приличаше на слънце, от което струяха уют и спокойствие.
Татко Щуки и мама Щуки имаха дъщеря. Тя живееше на третия етаж в същата кооперация. Въпреки че външно приличаше досущ на мама Щуки, дъщеря й бе нейна коренна противоположност. Постоянно нещо й пречеше, някой й беше виновен, недоволстваше от работата си, от хората, от времето и най-вече от родителите си. Поради тази причина ходеше много рядко при тях, обикновено разменяха набързо по някоя дума, ако се срещнеха случайно на стълбището. Иначе ги посещаваше по традиция на Коледа и на Великден. Татко Щуки и мама Щуки бяха свикнали отдавна с този маниер на общуване на дъщеря си, бяха се оттеглили в своя свят, в който дребните радости на деня и малките удоволствия ги даряваха с онази удовлетвореност от живота, за която мнозина на този свят можеха само да мечтаят.
Съседите на мама и татко Щуки имаха котка. Адриана и малкия й син Кристоф живееха от скоро в кооперацията. Тъй като Адриана работеше на три места, а Кристоф беше по цял ден на училище, пускаха Кити сутрин навън и я прибираха вечер. Кити се разхождаше из градинката, мушеше се из храстите, дебнеше пеперуди сред цветята, излежаваше се на припек или се свиваше на топка върху градинския стол под стряхата, когато валеше дъжд.
Един ден пропълзя под живия плет и се озова в градинката на татко Щуки.
- Я, каква шарена изненада ни е дошла на гости!- извика татко Щуки.- Шантал, Шантал, ела да видиш!
Мама Щуки на момента се понесе към градината. Кити я доближи, подуши тигровите глави на пантофите й и като се убеди, че не са истински, гальовно се заумилква около краката й. Мама Щуки я погали с меките си пръсти, досущ като с лапички, и от този момент нататък между тях се завърза своеобразно приятелство.
Кити започна да идва всеки ден. Мама Щуки я посрещаше радостна, гощаваше е я с котешка храна, говореше й на френски, а когато сядаше пред телевизора и Кити се сгушваше до нея, й даваше да близне шокладов бонбон. Случеше ли се Кити да дойде и стъклената врата към градината да е затворена, започваше да дращи по стъклото и да мяука, докато и отворят. С течение на времето се научи да подскача до дръжката на врата, да я натиска и сама да си отваря. Адриана и Кристоф се радваха, че съседите им приютяваха Кити и се грижеха за нея, когато ги нямаше, а мама Щуки бе щастлива с новата си задача.
Един ден мама Щуки гладеше в спалнята ризите на татко Щуки, докато той бе излязъл да пазарува. Кити подмяташе някакво кълбо на пода и тичаше подире му насам натам. Зелените й очи святкаха игриво, опашката й бе заприличала на къделя, забавляваше се да търкаля кълбото, да го размотава и после да дъвче вълнения конец. Телефонът в другата стая иззвъня, мама Щуки остави ютията изправена на стойката за гладене и отиде да го вдигне. Обаждаше се дъщеря й. Кити продължи необезпокоявано дивата си игра. В един момент, без да иска, заклати стойката и включената ютия падна върху креслото. Мама Щуки не чу нищо, тъй като много съсредоточено и притеснено слушаше дъщеря си, която й се оплакваше, че отново е останала без работа. Разговорът продължи доста, а като приключи, мама Щуки беше толкова разтревожена, че съвсем забрави за включената ютия. Сипа си кафе и излезе в градинката. После се изтегна в шезлонга и притвори очи. Ех, ама и Йоланда е една... Все не може да търпи началник над главата си, все тя е правата, все тя е онеправданата и така все остава без работа. И приятел не може да се задържи при нея. Къде сбърках, боже, къде сгреших с това момиче? Така се вайкаше наум мама Щуки и не забелязваше, че Кити бе излязла навън при нея, мяукаше настойчиво и тревожно размахваше опашка. Зелените й очи изглеждаха още по-големи и отворени, погледът й лъщеше странно, а ушите й помръдваха нервно напред- назад. Кити скочи в шезлонга при мама Щуки и започна да тъпче с лапички по бедрата й и да впива нокти в пеньоара й като не спираше да мяука.
- Ох, Кити, хайде стига, моля те остави ме сега!- и мама Щуки свали Кити на земята.
Кити обаче подскочи отново в шезлонга и започна да дращи мама Щуки по краката.
- Кити, какво ти става? Така не си правила никога досега!– учудено извика мама Щуки и стана.
Тогава Кити изтича пред нея и влезе в жилището.
- Сигурно си гладна? Но, нали яде преди час?!
Но Кити не спря пред паничката си, а продължи напред към спалнята, като се обръщаше да види дали мама Щуки я следва, и все мяукаше.
Изведнъж замириса на изгоряло и мама Щуки се сети:
- Господи, Боже мой, ютията...! Съвсем забравих ютията!..
Влезе разтреперана в спалнята и като видя креслото, което всеки момент щеше да пламне, едва не припадна. Машинално издърпа щепсела на ютията и ливна върху тлеещата тапицерия каната с вода, която стоеше на нощното шкафче. Изви се облак от пушек. Мама Щуки се закашля, но грабна голямата ваза от ъгъла и без да се замисля, изсипа цялото й съдържание върху креслото. После метна едно одеяло отгоре и започна да го притиска с две ръце върху тапицерията....
В този момент се появи татко Щуки.
- Боже, мой Шантал, какво се е случило?- запита недоумяващ татко Щуки.
- Йозеф, Кити... Кити... Кити ни спаси! Кити ни спаси от голям пожар, Йозеф!- хлипаше мама Щуки.
Чули плача на мама Щуки и усетили миризмата на пушек, надойдоха съседи. Едни утешаваха старците, други клатеха глави на уникалния им късмет, трети запретнаха ръкави да изнесат обгорялото кресло.
А от храстите в градината, свита на кълбо, Кити наблюдаваше с интерес суетящите се наоколо хора. В дома на мама и татко Щемпли никога не беше виждала толкова съседи...