автор: flagumdei

Полезен като вчерашния вестник,
значим като снега преди години,
не по-вълнуващ от "нивото в сантиметри"
и с бъдещето на изсъхнала къпина -

изтича си животецът. Мотая се по сцената
пред двама-трима дремещи в салона.
Пълзи пиеската подобно гущер с хрема
и става неусетно все по-моно.

Не ща да си припомням премиерите,
омръзнало ми е да симулирам оптимизъм -
оказва се, че цялото си време
похарчваме за правене на минало.

Хей, Режисьора, тъпо е, студено е!
И чистачката вече май мокри метлата...
Аз си тръгвам. Ти идваш ли с мене
или даже и ти си избягал някъде?