автор: idan1

Облаче бяло,
 с теб да издигна се мило,
 да издигна се над планинското било,

Бяга гледка неповторима,
где ли е моята любима?

Летейки да я диря,
 отдалеч да я съзря.

А вечер ниско да се спускам,
 устните й нежно да целувам.

Че сънят й да е сладък,
 че денят й да е гладък.

Ето леко се издигам,
 леко се издигам
 и й се любувам.

Бяла птица красива,
 сякаш сред градина цВетна плува.

Ясно смехът й се чува
 ясно песента ми, за нея тъгува.

Ловко към нея ще се понеса
 върху крилете на любовта
 ще я отнеса.

Обичта си жарка искам
 искам да й дам!