Златната Есен запита:
-Ангаре, Златна Латинка
като е в Охрид ходила
и е в София спирала,
видяхте ли се със нея?
Тя ти бе много навита!
- Видях я Златна Латинка –
мургаво цвете в градинка,
гиздава и нагласена!
Но се Латинка държеше,
сякаш че златна не беше,
а само е позлатена!
От мъка ще се пропия!
Докато беше със мене,
не даде да се допреме –
да не би да се изтрие!