автор: marathon

Съседката стои и гледа през прозореца към стълбите в очакване. Цветята й ще окапят от поливане.

Къщите ни са една срещу друга, само да погледна и виждам познатото продълговато лице с оредяла руса коса. Очите й са воднисто сини - безизразни и дълбоки, подобно очите на слепец и не мога да бъда сигурна кога гледа към улицата и кога към мен.
Особено нетърпелива е, когато навън вали. Но днес времето е слънчево и тя е сравнително спокойна. Стои до прозореца и чака ...
А аз никого не чакам.Мисля си зад тъмния прозорец за шастието, за нещастието ... за нещата от живота ... И тана, както се унасям от безкрайната, топла и приятелска вечност на думите, ми се струва, че съседката ми става все по-близка, в погледа й чета свои мисли, между двата прозореца се появява странно, необяснимо привличане ...

Днес се скарах с Николай. Сигурна съм, че той повече няма да идва - познавам го добре. Понякога ми се струва, че винаги сме били заедно, още от деца.
Идеалът за мъж на повечето от моите приятелки се свързва с атлетическо телосложение, сини очи и руса, а в краен случай и кестенява коса. Николай няма нищо общо с мъжете от този тип и винаги е бил прилично облечен. Косата му е тъмна, очите - кафяви, с доста мургава кожа е. Ники кара тролей. Живее в автотранспортното общежитие, близо до ресторант "Мизия", но по-голямата част от свободното си време прекарваше с мен. Аз живея сама, квартирата ми е почти в центъра на града, зад Универсалния магазин.
Вече не си спомням кога и как се запознахме, но със сигурност не е било в тролея. Точно така е, защото в началото той се срамуваше да ми признае какво работи - мислел, че още щом чуя, че е тролейбусен шофьор и ще го зарежа. Много странно, нали ?
Николай е свястно момче и с него се разбирахме. През седмицата ходехме на кино, по ресторанти, а в събота и неделя си правехме излети в планината. Но най-често той гледаше телевизия в моята квартира, а аз приготвях любимите му ястия. Ники обожава спагети с бира, печени макарони и агнешки котлети. Много-много не е по супите.
Майка ми живо се интересува от моите приятели и постоянно ми дава съвети: мисли си, че безпогрешно може да определи кой е по-подходящ за мен и кой би ме провалил. С Николай тя ме е виждала само веднъж и то точно тогава, когато той ми подаряваше цветя, взети от близкия магазин. Още същата вечер ми се обади по телефона да ме предупреди, че момчетата от този тип били много опасни. Хвърляли всички усилия, за да съблазнят жертвата си, а после правели каквото си поискат ...
- Добре, добре - прекъснах я аз. - Ти винаги си била права. Още утре ще скъсам с него ! - и затворих телефона.
Това беше единственият начин да се разговаря с майка ми.

Разбира се, че на другия ден не скъсах с Ники. Ние си бяхме планирали цялата седмица и аз не можех да я проваля.
Сигурна съм, че докато бяхме заедно, Ники не ми е изневерявал. Аз много държа на това. Ако усетя, че приятелят ми кръшка, веднага го разкарвам. Ники е същият, поне така казва.
Но от една седмица забелязах, че той започна да ме отбягва. Изглежда имаше някаква причина, усещах, че искаше да ми каже нещо, но все не се решаваше. В такива случаи мъжете са колебливи, изглеждат безпомощни. Страхуват се да не се хванат сами в измислените от тях лъжи. Изглеждат като провинили се деца и започват да увъртат, защото се надяват да се отърват възможно най-леко. В такива моменти мъжете са ми най-ясни. Не че ми се е случвало и друг път - не, няма такова нещо ! Чувала съм за това от приятелки, а мисля, че и в книгите е така. Понякога героините вдигат такива скандали и леят такива пороища от сълзи, сякаш е дошъл свършекът на света. А някои и на живота си посягат ! Обикновено тези страници чета отгоре-отгоре, а най-често просто ги прескачам, за да не си губя времето.
Понеже разбирах - приятелството ми с Ники е до тук, реших да не протакаме повече. Аз знаех. Той не се решаваше. Неудобно беше и за двама ни.
Днес имахме среща в кафене "Милениум". Ники закъсня с половин час. Може би си е мислел, че ще ми омръзне да чакам и ще си отида. Но аз знаех, че той ще дойде. Бях сигурна в това. Напоследък често му се случваше да закъснява.
Познах го по стъпките - бяха тежки и отчетливо-виновни, а не като преди - леки и нехайно-бързи. Седна без да поздрави. Това за мен нямаше значение. Започнах направо. Казах му, че ми е омръзнал и ще е по-добре да не се срещаме повече. Ники остана крайно изненадан и се опита да избухне, но аз побързах да изляза от кафенето.
Докато той оправяше сметката, аз хванах такси и отидох у една моя приятелка. С нея си поприказвахме за това-онова, а после се прибрах вкъщи ...

Зная, че Ники няма да ме потърси. От днес нататък той повече няма да идва. Но съседката не знае това, избърсва бавно прозорците и чака. По-късно, когато се прибере мъжът й, ще спусне завесите и ще изгаси лампата. А утре отново ще застане до прозореца, вперила търсещ поглед навън, там, към дъното на уличката с каменните стълби и ще чака. А оскъдните минувачи ще отминават, присмивайки се на нейната упоритост.


=====================================================