автор: flagumdei

... потече твоята химия в кръвта ми ослепях за света оглушах
а получих само сенките на думите ти
и илюзията че ги разбирам
получих само себе си до поискване но вече не мога
да се позная и се страхувам
ти не знаеш докъде във мен са стигнали назъбените
твои междуредия и как паузите ти разкъсват тишината
като партита на Бах за соло цигулка игра с Бог
или вопъл на жена в която прониквам вик на мое дете
когато се нуждае от помощта ми
тези редове с различен ритъм и абсурдна граматика
не значат абсолютно нищо гордо и естествено са
елемент на висшата антилогика на сътворението
полета на водно конче или увяхване
нa някое от любимите ти цветя
нестройната музика
на всеобщата обреченост тъжно обичане

ще спрат ли да треперят ръцете ми или никога от теб