автор: kovalski

На душата й беше нещо много такова...
Едно нищо и никакво.Задушевно,та чак задушно.Не знаеше как и с какво да го обясни.Нямаше поне устни,да го изкрещи или пошепне.Задушаваше се!За какви обяснения може да става дума,ако няма с какво да дишаш?Вътре в нея няколко инстинкта ,три безусловни и два зараждащи се условни рефлекса тайничко,подличко и всеки за себе си се готвеха да нагълтат първата глътка въздух,която рано или късно устата на душата щеше да вдъхне...Малко преди да се задуши душата започна да оформя устни,устните оформиха едно въодушевено "О-о-о!" В някакъв смисъл това беше едно леко изненадано "О-о-о!",но при всички случаи - доволно,в него нямаше нито х,нито Х - въздухът,болката и плачът щяха да дойдат по-късно,когато някой ги сътвори...
Нещо в душата напираше да изхвръкне.Няколко пророка,три основни религии и ... две по-малки (все още) души вътре в нея напираха да изхвръкнат.