В очите на бездната гледам със страх -
премного аз имам за губене...
Но боря се още, и силно, и пак
за всичко, в което съм влюбена.
В ума ми редовно изгарят звезди
и чужда заспивам на зимно легло...
След мен упорито оставям следи,
но по-деликатни са те от стъкло.
Неясна картина рисувам, нали?
Но мракът изяжда ме нагло и зло.
Кошмарът ще свърши ли някак... дали?
Или ще прекърши съня... би могло...
P. S.
В очите на бездната гледам без страх -
остана ми нищо за губене...
И боря се вече със никой... във мрак
довършвам си дните... разлюбена.