Ще те събудя с непослушен слънчев лъч,
проникнал хитро през забраната на строгите завеси,
пристъпил с котешка походка по несигурния плет на твойте мигли, претопил тревожно-грапавите послеписи на съня
във група смешни цветни облачета,
сборичкали се зад клепачите ти.
Ще те събудя с гънките на тънката завивка,
поставили безжалостен печат под свивката на лакътя ти,
или докоснати до тайнственото ъгълче на устните ти – първоизвор
на всичките усмивки и скривалище
за всички плахи думи.
Ще те събудя с тътена на булеварда, с писъка на полицейската кола,
със ревматизма на трамвая, с музиката на момчето,
живеещо един етаж по-долу, с тенджерите на съседката ти
и кашлицата на плешивия й мъж.
Ще те събудя, за да отпразнуваме деня, във който продължихме да обичаме.