автор: flagumdei

На сухия клон до върха на тополата
в средата на зимата
е останало само едно листо.

Изглежда изгоряло от слани,
вехто и с разръфани краища.
Другите паднаха навреме.

С вкочанено и отмаляващо стебло
се е впило в своя заледен настръхнал клон.
Едва се държи, но изстисква капка по капка
всички сили, които са му останали,
и се опитва да не гледа надолу.

Иска му се да повярва на враните,
мъдруващи за ползата от кръговрата в природата
и за неумолимата му естественост.

Толкова му се иска да повярва на врабчетата,
бърборещи за красотата на летенето.
За лекотата на летенето.


толкова
          му
                   се
          иска