| Имам дървена глава. Имам шапка от кора.
Малък съм, но съм сърцат.
Бродя аз от град на град.
С Котарака и Лисан,
без петак съм и обран!
Но, си имам аз Щурче!
То ми даде и сърце!
Я, кажете в този час,
кой съм?
Кой съм?
Кой съм аз?
Публикувано от BlackCat на 07.11.2007 @ 11:45:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Гатанка 2" | Вход | 9 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гатанка 2 от Ficho на 07.11.2007 @ 12:22:10 (Профил | Изпрати бележка) | И мойта глава е дървена:
Седя и чудя се от час и половина -
Пинокио ли си, или си Буратино?! |
Re: Гатанка 2 от dimension на 07.11.2007 @ 14:43:24 (Профил | Изпрати бележка) | Не ги слушай!
Ни е Пинокио,
ни Буратино.
Това е едно
тъпо човече,
което носи
моето име. |
Re: Гатанка 2 от LATINKA-ZLATNA на 07.11.2007 @ 16:10:06 (Профил | Изпрати бележка) | Катбалу, която и да си все си хубава!
Радвам се, че пишеш и гатанки! |
Re: Гатанка 2 от Metafizikyt на 07.11.2007 @ 17:31:58 (Профил | Изпрати бележка) | Позволявам си една леека корекция в позитивна посока и с оглед на неразбирането на цифровите изражения от крайните потребители на стихчето , пък ако ни ти отърва си остава на твоето, ОК?
Имам дървена глава.
Имам шапка от кора.
Малък съм, но съм сърцат.
Бродя аз от град на град.
С Котарака и Лисан,
с празен джоб съм, но засмян!
Че, си имам аз Щурче!
То ми даде и сърце!
Я, кажете в този час,
кой съм?
Кой съм?
Кой съм аз?
|
Re: Гатанка 2 от dara33 (dara33@bitex.bg) на 07.11.2007 @ 21:22:19 (Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | Изпитах желание да те поздравя с един мой стар стих:
Пинокио
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро, но бил
самотен, уморен и стар и все мечтаел
за другар, да му помага през деня,а
дойде ли нощта да си говорят за безброй,
безброй неща...
Обичал старецът децата и Вярвал, че
Съдбата ще го дари със син любим
и няма да е на света самин.
Веднъж издялкал от дръвце, човече малко
с образ на момче с дрехи книжни го облекъл
и Пинокио го той нарекъл.
И ето случило се чудо!
Подскочило момчето лудо в добрите, старчески
ръце, че имало душа, сърце и викнало с пълен глас:
-О, татко Карло, туй съм аз. Пинокио дългоочакван син
сега в дома не си самин.
Така дошла бе радостта на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата, красива старческа мечта,
защото с труд и вяра въэможни са и Чудеса!
Пинокио безсмъртен станал и в приказките
е останал, като най-светлата мечта
на всичките деца в Света! |
Re: Гатанка 2 от marteniza на 08.11.2007 @ 05:35:25 (Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Не е ли това малкото момченце-чОВЕЧеНЦЕ, за което Карло Колоди и МЪЛВина /феята, която вярва в добрата дума/, предложиха екзорсизъм чрез катарзис, вместо изгаряне на клада?
:) |
Re: Гатанка 2 от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 09.11.2007 @ 18:41:16 (Профил | Изпрати бележка) | Буратино, ти сред нас
се разхождаш в този час,
побеждаваш Карабас,
и се връщаш пак у вас.
Татко Карло те научи-
който учи, ще сполучи!
:)))
Благодаря, Кет,
забавлявам се от сърце! |
| |