автор: utro

Представите са толкова различни.
Когато с Дарвин ходех на разходка
по кожата ми слънцето припичаше
и въпреки, че имаше находки
на ямички солени по гърба ми
( от океана още издълбани),
усещах как у мене обитават
и птицата, и рибата и звярът...
От риба помня как се спотаявах
сред тихото на пясъчните ями.
Мълчание натрупах оттогава
и ето на, сега го изразявам...
От звяра съм отгледала страстта си,
ту павиан у мене мимикрира,
ту дракон хищен и огнеопасен,
с кълбета жар в сърцето си жонглира.
А птицата... това е друго нещо...
Праптиците - коне на боговете,
развързали с криле хиляда ветрища
в талига от небесен порив светят.
Така с хриле, криле и нокти остри
природата в човека инвестира,
но само щом се спъне в звук на лира
той сеща , че е дъх от този космос.