Дори и в тинята на най-тежките ти и скръбни дни, не губи Бога! Не губи сетната светлина!
Повдигни я с трепетни ръце и прекоси мрака!
И ще се открие онази криволичеща и стръмна пътека на духа, която си изгубил.
Най-трудно е да направиш първата крачка обратно към себе си.
И когато се спъваш в камъните, спомни си какво те е спъвало.
Като тръните дерат плътта ти, спомни си болката, която си причинил.
Гарвани ще се вият над тебе, ще сипят хули и ще кълват месата ти.
Змии усойници ще съскат да те отклонят от пътя.
Демони ще те залъгват с обещания.
Вампири ще изливат катрани от зло, та като тях зъл да станеш.
И ветрове ще вият с неизплаканите ти скърби, та да полетиш в бездната.
И ако си паднал на колене, спомни си как Симон Киренееца подкрепи Исуса, носещ лобния си кръст. Този Симон е твоята вяра.
Вдигни високо светлика, що носиш в ръцете си!
Вдъхни от вярата и почувствай как тя те изпълва с огън.
Огнен бъди, дори раните ти люто да пищят обратното! И не гледай назад кървавите си дири!
Там напред- във виделината сияе сребърнотрептящ кръст- най-възжеланото и свещено чудо, което си имал.
Поеми с любов своя кръст и усети как като мълния Духа прониква в същината ти.
Поклони се на Свещената му Истина, човече!
И изпълнен отново с Духа, ще прославиш Отца и Сина вовеки.
Амин.