автор: junel

Пред прозореца ми се е сгушила нощта.
Оглежда ме с черни,
пронизващи очи.
Една сълза се скри в косите ми.
След нея друга изпищя.
Аз притискам с длани
сърцето да мълчи...
Но в мен изригват чувства
неспокойни,
които всеки миг
оковите си ще строшат.
И разтварят се пред мен
коридори, и врати,
просторни.
А стъпките ми плачат - рано е!
В мрака ще сгрешат!
От тялото ми са израстнали
хиляди ръце
и хиляди пръсти,
молейки протягат.
Аз притискам с длани бедното сърце...
Изплашени от утрото
звездите бягат.
В очакване притихнал е света.
Само по-бързо да изтлее
тъмнината
и да изляза най-сетне
от нощта...