автор: pord

Няма българин, който да не е наясно, че у пас политиката е мръсна работа. Нещо повече – няма и политик, който да не признава това, особено като не му се отвори парашутът. По света политиката може да е и изкуство на компромиса, както гласи друго определение. У нас обаче резултатът пак би бил същият; просто от компромисите ще спечелят повече мръсници, пардон - политици…
Изводът, който би направил непредубеденият човек, е, че политиците са, с извинение, мръсници.
- Ако така формулираме нещата – ще възразят някои, - те ужасно ще се засегнат, а биха могли и да ви дадат на прочутия независим български съд!
За да разрешим казуса, може да прибегнем до онова простичко правило, според което когато две величини са поотделно равни на трета, то те са равни и помежду си.
- Но не всяка мръсотия непременно е политическа работа – ще възразите вие.
Това обаче е само привидно. Макар че политика трактор не тика, в крайна сметка всичко е въпрос на политика. Не случайно у нас бе политизирана и темата за боклука. А на тъй наречените столичани е добре известно колко пари им коства производството на боклук!
Кой би отрекъл, че хората, които се занимават с политическа работа, са политици? Нали те самите се наричат, с извинение, политически елит, каквото и да означава това! В последна сметка щом политиците правят политика и щом политиката е мръсна работа, от само себе си се налага изводът, че политиците вършат мръсотии, дори и да не са мръсници в ежедневния смисъл на думата.
Оня ден приятел ми разказа как след като гласувал на балотажа, прескочил до софийското селце, дето имал вила. Купил бил няколко овошки и решил да ги засади, защото времето било подходящо.
-Обясниха ми още, че след като ги засадя, добре би било да им хвърля отгоре по 2-3 лопати оборски тор…
Посъветвали го да обиколи уличките – няколко кравешки пити все щял да намери, стига да не го изпреварели други софиянци. За късмет още първата уличка му предоставила нужната кравешка величина. Приятелят ми тутакси въвел в действие старата ръждива домашна лопатка, с което привлякъл вниманието на махалата.
- Странно нещо е българското село – въздъхна той. – Уж жените точат баници вкъщи, а мъжете бистрят политиката… - („Ето още едно доказателство, че тя е мръсна работа, щом се налага я бистрят”, помислих си самодоволно аз, докато го слушах) - ...в кръчмата, а щом изринеш няколко кравешки пити, и цялото село научава!
На минутата отнейде пъкнала баба Славка – в едната ръка с трикрако столче, а в другата – с кофа вода, която димяла миролюбиво. Обяснил той каква е целта на занятието, а баба Славка кимнала с мъдро разбиране.
- Ша знайш, чедо, че от кравешкото лайно по-полезно нема! Язе лятната кухня се с лайна мажа – ем убаво мирише, ем убав жълт цвет добива, ем сичко се дезинфекционира убаво!
Баба Славка не била от хората, които ще ви дезинформират нарочно, както правят повечето медии.
- А виж ма мене! – додала възмутено тя, сочейки едно от прозорчетата на спретната си къщурка. – Онез мискини ми турили нек`ва агитация на стъклото заранта. Скъсах го пустио афиш, ма те го наклепали с нек`во лепило, та сега требе да го мием с вода и веро! Гиди мръсници, гиди! От кравешкото лайно файда има, ама от них ник`ва файда нема!
С този кратък епизод моят приятел доказа по неподражаем начин горната теза. За да се измъкнат политиците от капана на това правило, биха могли да сторят само едно: публично да заявят, че политиката не е ник`ва работа. Щом не е работа, тя не може да бъде не само мръсна, ами каквато и да била друга. Още повече че изобщо не е необходимо да учиш, за да не работиш…
Чиста работа, с други думи!