автор: vasisid

Не ще дочакаш шепота на калдаръма,
утеха скрил в обърканите думи,
видение във мокрите очи на здрача,
затънал сред разкаляните друми.

Ще ме познаеш в непознати стъпки.
Звезда ще кръжне над студена пазва.
Ще почувстваш,че дори небето плаче
и пътеки други за дома ми ще потърсиш.

Ще проклинаш неизречените думи-
птици морни,блъскащи прозорец.
Ще пропъдиш всеки тъжен спомен,
непоканен на сърцето ти потропал.

Тайно мъничка искрица ще те блазни,
ще разкъса мрака на погубените нощи.
Неусетно ще ме търсиш още,още…
И така замръкнал там,ще ме дочакаш!
               02.11.07г