автор: kauboec

вдигаме яките и с походките на злодеи от комикс на франк милър неграмотно се разливаме в нощта, телефонът иззвъня и чувам малката ми бразилка да ми предлага
Запечатано с любов



Когато отидох там, за да свърша една работа, по точно едно поръчение, което се изразяваше в скромната дейност да оставя един пакет, за който молех се този път нищо вътре да не тиктака, дори и да е портокал с часовников механизъм, и срещу него да получа един подпис па макар и фалшив, а съвсем срещу него в края на тримесечието щях да получа някакви пари, с които смятах да започна да изплащам една набелязана зелена кола, която имаше всички благини за които да се присетиш на прима виста – АГУ, JVC, шибидах и затъмнени задни стъкла в случаи в които не говорим за пмс, и по-младата от карето вътре в стаята - част от козметичния комплекс - ми каза да изчакам, после сметна че не е много галатно предложението й, затова ми предложи да изчакам шефката в кафето, на каквото е маскирана съседната стая, и заедно с това ме попита за какво идвам, а аз първо й показах пакета, а след добавих и няколко думи колкото да ме вземат за пън в раиран костюм, да, потвърди тя, трябва да дойде шефката, и аз се преместих към кафето където ударих едно три в едно и седнах едва тогава в опакованите им столове и се загледах в металните им захарнички, и си казах брей какъв измислен свят са си създали тук, и тогава трийсет годишната хубавелка която по-рано ме посъветва да се преместя тук дойде при мен, седна на масата ми без да попита дали чакам някого или поне “заето ли е” и отдалеко ме пита имам ли идея какъв е пакета, но аз уклончиво й отвърнах че може и да знам, но вкрая на краищата й се усмихнах дяволито, защото знаех как стават тия работи - на 4-тата минута от куриерското ми пристигане някоя от по-младите натегачки на шеф-ки-те се изстрелва като ракета-носител към нейния офис, който поради безброй парадоксални обстоятелства се оказва някаква смръдлива от различни парфюми дупка, и след 4 минути и самата Тя – шефката идва, като е праснала едно бързо червило, защото й е подшушнато, че младокът е сладур, стъпва тежко при вида ми, сиреч замята сластно хълбоци и дупчи паркета с токчетата, и след три минути любезности и бърз подпис излизам, но вече имам визитката й, еди кога си бих искала да ти покажа салона по-добре, хайде ела в четвъртък и усещам затоплената й ръка върху моята, и като сметнеш получават се точно 11 минути първо пребиваване достатъчно за книга “11 минути”, но един пакет по-малко, старата си я бива, определено има потенциал, който дългът ме задължава да превърнем в кинетична енергия, пък дано да е за добро, подписът вече е у мен и дано някой наистина да слага нещо в тези жълти пликове, защото иначе тази любов наистина би била много евтина, дори и на фона на тази бомбастична инфлация.

Сутеньорът никога не звъни два пъти



Спомням си че бяхме тръгнали в два през нощта за някакво клубче, всъщност докато вървяхме все още нямахме ясна визия точно за къде сме тръгнали, чисто олицетворение на израза “Ако не знаеш на къде си тръгнал е много вероятно да стигнеш някъде другаде”, и тогава той започна да ми говори за историите си в Сандански- работата била такава, че когато напуснал армията, заради едни истории с векерето си, една година с малко пропуски бил без работа и единствено стоял в квартирата, преимуществено гледал телевизия и яростно чакал женичката си, всъщност само гадже, да се прибере късно вечер, да ядат бързо като язовци и да правят 50 минути любов, така той разбирал щастието – не бачкаш нищо, живееш в малка стая с олющени стени и плакати на дара буба мара, гледаш телевизия до изтощение и идва някаква мацка, компаньонка, изземва ти последните силици и така до края до края на света, обаче един ден на мацката й писнало тя да осигурява семейния бюджет с тялото, ханша и бедрата си, започнала да гледа на тях като на много по-скъп ресурс от това за което досега ги експлоатирала и решила да пропъди търтея, и да работи само за своя бюджет, така житейската й калкулацията го оставила без никакви кинти и той се върнал при майка му в Сандански и там се захванал с един също така древен занаят - правене на чорапи, той само праскал етикети, а другите ги правели, обаче климатикът му разбил мисленето понеже бил точно над главата му, представи си: “това беше адски голяма машина, по-голяма и от пиано, и така гадно, злобно и силно фучеше, че след половин час работа въобще не знаех къде се намирам, започвах да виждам в жълто на раета и спирах бачкане, отивах да ударя 5-6-8 бирички, след което го удрях на лафче с момичето от будката за вафлички, млада сладурана, бъбрех си с нея час-два, черпехме се чайчета и соленки и докато се усетя то денят минал”, изкарал така пет месеца до сватбата на братовчед си, и тъкмо седмица преди нея го уволнили, понеже се провалил на един брейнсторминг, но пак намерил начин за живот, обадил се на момата – тя дотърчала от София почти без багаж и почти без свян питала къде тук е бардака, а той само я хванал под ръка и нежно й казал спокойно скъпа още тази вечер ще го намерим и ако няма зорлии ще имаме и нашите 50 минути любов, тя се усмихнала и след час вече имала топло място, топла стая и няколко клиента жадни за топла женска гръд, тази гръд някога изхранила едно бебе, но малко след това то било оставено в дом за сираци, моя човек преди казваше, че би искал да го намерят и реосиновят и за формулирането на последната дума получи личните ми поздравления, аз горещо я препоръчах на един приятел за татуировка, който обаче я използва само отчасти и изписа върху прешлените на гръбнака си “бачкам за ре-инвестиции”, тъпа работа, но мацката така да се каже вече била заложена и мигом следващите четиринайсет часа й били плътно заети и почти щяла да изпусне сватбата, но успяла да “попретупа” последния и стъпила на червения килим с една ужасно развалена походка и все мърморела, че иска да седне, но когато дръпнала малко червено вино и чаша от шумящото нямала равна в ганкиното, правото и пайдушкото, затова и роднините на моя човек го похвалили каква женица си намерил, само младоженецът не щял да я наближава понеже по-рано потърсил компанията й, интелекта, тялото й и най-източните й умения по повод ергенското си парти, но за свое успокоение тя се оказала много етичен човек и дума не обелила по случая....всъщност преди да стигнем до клубчето той ме попита дали искам да ме запознае с дамата си – “Какво му плащаш 50 лева-50 минути?”, аз само вдигнах рамене безразлично и той набра номера й, второ позвъняване не беше нужно

King Of Sorrow*


Докато преминавам бавно по дългата улица, която бързо извежда от града виждам девет малки циганчета, които цепят дърва облечени в зелени анцузи, тъкани на големи машини в далечна и приказна страна – Индонезия - където дъждовете почти никога не спират, никой не се пази от венерически болести, защото Венера е римската богиня на любовта, но за това едва ли някой си дава сметка тъкмо там, където тайфуните отнесоха стотици, съсипаха бреговете им, и сега пясъкът все още лепне от непогълната в земята кръв, и туристи, които плахо се завръщат в страната, в която прирастът едва загатва за манталитета на жителите си във всяка част от денонощието, ден и нощ, в които просто преминавам през улици, на които хич не им дреме за броя на дупките си, но прекрасно обича хората, затова безспир ги приканва да оставят домовете си, жените, малките къдрави пудели, раираните вратовръзки и изтърканите чехли, които все пак някои някъде в тези дни трябва да изхвърли и те отиват там, банкрутирали, или просто са се скарали с братята си, родителите им са починали и те могат единствено да заобичат евтините кашони, мръсните помияри с най-тъжните и прекрасни очи, бездомните кучета са най-логичното нещо на този свят каза ми един философ – ако се държиш добре с тях и те са добри с теб, и те покорно и с обич лягат под твоята пейка или гол, студен пот в онази сграда и просто дишат тежко, колкото да знаеш, че има нещо живо до теб в гадния ноември, и брадата ти вече спешно трябва да бъде постригана, а зъбите ще преживеят още няколко месеца преди да те напуснат като втората ти малка любов и светът никога не е спирал да се върти когато прати онзи малък тип, който отнесе два големи бели хляба, пастет и три консерви на мъжа в дъното на сградата, улицата, градът и живота, докато зелените анцузи не се напояват с кафявата пот на 14- годишните циганчета, които цепят чуждите дърва за огрев, ромската сватба преминава шумно по същата улица, по която сякаш всичко се случва, отпред в стара разбита малка, натъпкана с живот, с шест души и един нов малък човек – минават парадно и видео камерата сега записва всичко, което след 9 седмици и половина бащата ще се прибере пиян от мастика, мента, малко любов и някакви разправии, които са се случвали до печка циганска любов, в разгара на циганското лято, и както стават циганските работи замерва с празна бутилка новото ди-ви-ди, от което падат в казана всички касети, дискове и дори бутилката с мляко за детето, което прохожда две години по-късно, а след дванайсет започва да чете достатъчно зле, за да работи във фабрика, в която никой не ти го иска, става пет часа майката напуска конвейра и отива да прибере мъжа си, който отново е в малката кръчма до рампата, все още никой не е минал на есенното време и от две седмици всички там са с един час напред и двамата започват още на тротоара да се карат, когато без да сетят че в най-усилните дни на предизборните кампании за местните избори политическите коли профучават бързо и ги блъскат, тогава малкият зелен анцуг ще се прибере у дома с десет лева за деня и ще завари размазаната си майка върху одеяло на масата в хола, бащата гледа гузно встрани и дочува в далечината песен на Шаде, дългата улицата която бавно извежда от този свят ги вика...

*Шаде, можеш да спреш да ми звъниш, не ми дължиш нищо, задето пиша на твоя музика, за всичко съм се разбрал с твоя мениджър, и правя всичко това за да не излезеш на улицата – KING OF SORROW*


Бразилска му работа


Стана така че тъкмо когато се бях прибрал у дома той звънна на вратата и каза че имаме малко важна работа, после обух малко представителни дрехи, но оставих старите си чорапи, за които имах твърде високо мнение, макар и в края на деня, час след залез, когато всички бразилки на другата страна на кълбото лежат по корем и бавно се препичат на тамошното си слънце, без да се интересуват за копа-капабана, пясъкът полепен върху гладките им шийки и мен, и слязох долу за да проверя с какво мога да бъда ужасно полезен, тъй като много добре знаех, че мен могат да ме търсят единствено за акъл и се оказах блестящо прав защото ставаше въпрос за софтуерен проблем и ето как наметкахме още девет хиляди песни от лятото* в унинампа, сиреч почерпушката за следващата неделя е гарантирана, стига разбира се да си свършим работата със щабовете, които и сега работят неуморно и всички печатници бълват милиони плакати реклама и след това с оня пич, викнахме брат му и решихме да си развеем гъзиците някъде на свеж нощен вятър и ако не друго да седнем в някое непретенциозно, но култово пълно само с яки моми кафененце и защо да не порешаваме малко кръстословици на фона на едни защо не прекрасни какаови коктейли, разбира се с парче от торта гараш*, докато малката раирана поличка на сервитьорката не ми напомни, че аз я познавам от онзи бар, преди четири години, какво учиш ме пита тя тогава и аз пак трябваше да й обяснявам и след това да чуя по-добре с теб да си бях похарчила ваучера, когато видях на съседната маса, най-ухажваната мъжка физиономия в по-фолка и интернет–банкирането, за чийто клипове и рекламни плакати той даваше лицето си, а защо не и тялото си, ако те бяха руси и леко пияни след коктейлите си със скъп кетъринг, и аз бих, и всичко това водеше към една дълга четвъртъчна вечер и парче пица саличи, и една прекрасна малка ръка, която оставя бележка “17.45лв. господине”, и онези отсреща продължаваха да си говорят през бири и цигарен дим за хидроизолации, където всеки да е мислил къде ще спи като няма квартира, защото човекът с тауировка на врата и по мое мнение не е дева мария, тогава тихичко се измъкваме оставяйки кръгло “18лв. така са” и отвън все още е хладно, поглеждам човека и брат му, едва 23:23 е, вдигаме яките и с походките на злодеи от комикс на франк милър неграмотно се разливаме в нощта, телефонът иззвъня и чувам малката ми бразилка да ми предлага, усещайки как устните й най-вероятно са в лъстиво и лъскаво червило, аз се измъквам като благородник - момчета, покрийте ме утре сутринта за малко и дано е лошо времето за да няма ефир, те се смеят, и аз се смея, и тук даже буковски “не се опитвай” би ми намигнал, доведете бурите утре - аз имам малко работа, тя е сама/засега/