автор: dara33

на Райнето и един мечок с усмивка;)

В една гора, която се намирала на края на света, скрита под къщата на слънцето живеела, Лейди. Тя имала замък от злато, покоите и се намирали във висока кула докосваща облаците, а нейни верни стражи били дивите зверове. Имало поверие, че когато навърши 17 години, магьосникът от Страната на Злото ще я отвлече. Всички бдели и не давали пиле да прехвърчи над кулата, в която живеела Лейди. А тя била красавица. Косите и били като снопче слънчева светлина-меки, златни и стигащи почти до земята. Очите и били сини като небето през летен ден. А усмивката и притежавала вълшебна сила: щом се усмихнела, разцъфвали цветя, а ако имало някой болен, то той оздравявал. За седемнадесетия рожден ден на Лейди дошли много гости. Събрали се всички обитатели на гората. Само големият Мечок не дошъл. Той все се сърдел за нещо, а и тайно бил влюбен в Лейди . Мечтаел за нея, но на никого не казвал своята тайна. В мига, в който Лейди духнала 17 – те свещи, наредени върху прекрасната триетажна торта от бял шоколад, се извила страшна буря. Черният вихър за миг се превърнал в злия магьосник, който грабнал Лейди с грозните си набръчкани ръце и я отнесъл вдън земя. Сбъднало се поверието, за което мълвели животни и птици. Настанала тъга в гората, скрита под къщата на слънцето. Научил Мечокът,че любимата му Лейди е отвлечена, и без да казва нищо никому /нали все бил сърдит!/ ,се стегнал за път. Искал да я спаси, пък било то и с цената на своя мечешки живот. Тръгнал той и нали бил голям и страшен, всички бягали от него. Не подозирал, че под огромната козина бие едно смело и добро сърце. Вървял Мечо, вървял, много ли, малко ли- кой да ти каже... и стигнал до една пещера, пълна с опасни змии - коя от коя по-грозна и злобна. Изпълзели те от пещерата и наобиколили големия Мечок.

- Сега ще ти изпием кръвта – просъскали те.

- Хъм, едва ли ще можете: аз съм големият Мечок и силата ми е голяма. Не ме е страх от вас-рекъл Мечокът.

И като се развъртял, така ги размятал, че те изчезнали с писъци зад върха на далечната планина. Тогава от пещерата изпълзяла една малка зелена змия с изумрудени очи и му казала:

- Ти постъпи смело, не се уплаши от усойниците, затова аз, Царицата на змиите, ти дарявам способността да сбъднеш едно твое желание. Пожелай си нещо и то на мига ще се сбъдне.

Като казала това, Царицата на змиите изчезнала като дим, а големият Мечок продължил пътя си. Докато вървял, не спирал да си мисли за желанието, което може да му се сбъдне. Той обаче не искал да бърза, защото бил умен мечок и знаел, понякога, ако избързаш, после може да съжаляваш. Ето защо решил да изчака и първо да спаси любимата си Лейди. Наближил той Страната на злото почувствал как цялата му козина настръхва, а сърцето му започнало да бие като голямата камбана, която сутрин будела обитателите на гората под къщата на слънцето. Така е, и мечките понякога изпитват страх, но нашият мечок не побягнал, а смело стъпил във владението на Магьосника на Злото. Мрачният му замък се издигал върху една нащърбена скала, около кулите летели прилепи и дракони, а пред портите пазели страховити великани. Те видели неканения гостенин и страховито изревали:

- Сега ще се превърнеш в печено месо за гладници – и протегнали ръцете си към него.

- Стойте! - отвърнал Мечокът.- Не се хабете да ме ядете. Ще ви издам една тайна. Ако успеете да се затичате и всички заедно да ме хванете, ще утроя теглото си. Така ще имате повече месо за хапване.

Великаните били големи, но глупави. Засилили се те към Мечока, който бил застанал на края на нащърбената скала, спънали в него и полетели в пропастта. Изкачил Мечокът черните мраморни стълби, влязъл в тронната зала, където злият магьосник седял на трон от злато и скъпоценни камъни и смело заговорил:

- О, велики магьоснико, дойдох за моята Лейди. Кажи ми що да сторя, за да я върнеш в нейния дом?

- Стани зъл и жесток. Нападай невинните. Ако седем години си мой роб и ми служиш вярно, ще освободя Лейди, но ако не се съгласиш ще те разкъсам на парчета.

Мечокът знаел, че магьосникът лъже, защото Злато и Лъжата винаги вървят ръка за ръка.Сетил се той, че Царицата на змиите може да изпълни само едно негово желание, престорил се, че е съгласен да стане роб на магьосника, закимал с глава и промърморил:

- Ще ти служа вярно. Ще изпълнявам желанията ти. Ще стана зъл. Но докато се кланял, мислено си пожелал: „Злото да изчезне завинаги от всички кътчета на земята и да няма място за него никъде под слънцето!”

И станало чудо. Злият магьосник се превърнал в кротък старец, драконите - в големи, добродушни птици. Тъмнината се повдигнала и изгряло слънце. Настанало веселие и в тази страна. Лейди се появила в цялата си красота, а мечокът затаил дъх.

- Мечо, ти си много смел. Не само мен избави, а успя да победиш Злото и да промениш света. Имаше само едно желание, но не пожела нищо за себе си. Кажи ми какво ти даваше сила по трудния път и не сломи желанието ти да ми помогнеш?

Мечокът запристъпвал смутено с тромавата си походка.

- О, моя Лейди, водеше ме обичта. Знам, че е невъзможно да обикнеш мечок като мен, но моето сърце те обича.

Усмихнала се Лейди, прегърнала Мечо и целунала козината му. Тя го обикнала от мига, в който прочела любовта в очите му. Проблеснала светкавица, вълшебна музика изпълнила двореца и те затанцували в топла прегръдка. Доброто сърце на големия Мечок и любовта, която била пътеводна светлина за него станала пример за всички гадинки и животинки. Лейди и мечока се завърнали в гората, която се намирала под къщата на слънцето и заживели щастливо. А когато някой иска приказка, те му разказват за силата на любовта и как тя може да промени света.


приказката ми е публикувана в бр.26/2007г. сп. Арти.