автор: ocean_soul

Мъгла, сиво-жълта есен... сега навън ухае на вкъщи, но не е истина. Никога вече няма да е истина. А може би просто никога не е било.
Аз бях само едно малко петънце върху очилата, през които гледаше утрото. Разсеяно, по навик ме изтри. Хоризонтът ти е ясен, моят- неоткриваем. А исках просто да ме видиш.