автор: ricar_na_realnostta

Тя е красива. Аз не съм. Тя е умна. Аз не съм. Тя е. Аз не.
Аз просто не съществувам. Това е чувство. Естествено, че така нарушавам логиката, но чувството е там. Без мен. Аз=тя. Не си бия чикии на нея, не си представям простотии за нея, както не правя същото за мене си. Сложил съм нещо зелено, гадно и слузесто пред очите си, за да виждам винаги красивата Тя. Ако тя убие, то ще е справедливо. Ако открадне то ще е за нуждаещия се. Друга истина няма. Тя ме мрази. Заслужавам го. Аз съм куче, гордост намерих в това. Искам да я видя, дори и заради омразата и в очите й. Тя ме познава! ЗНае кой съм! Помни ме! Смисъла на живота...