Септемврийски вятър
над степта повява.
Едрите ми сЪлзи
бавно изсушава.
Неочакван изстрел
тежко ме удари.
Мъртъв ще ме вдигнат
моите другари.
Във живота много
скърби бях дочакал.
Не един приятел
горко съм оплакал.
Храбро се сражавах,
ала дойде време -
живите другари
да оплачат мене.
Жерави в небето
бавно прелетяха.
Като ме видяха -
жално запищяха.
Вятърът далече
литна в планината.
Мойта кръв изтече
и попи в земята.