Зид - за мене бе кобилка,
за съседката - ограда.
...
Мярката ми бързо взеха –
щото карал съм без мярка.
…
Копчетата си навивам
да си търсят друг костюм.
…
Плява-думички подхвърлям –
хващат се за тях с ченгели.
…
Все квитанции ми режат –
иде ми да ги разкъсам.
…
Кова клинци в студовете –
гвоздеят на всяка зима.
…
Акциите ми се повдигат
и до гушата ми стигват.
…
Като кукла съм облечен
в облеклото на Адама.
…
Е, изкарах си акъла –
искаха да е на показ.
…
Тъй нещата ги описах –
че се пише на гърба ми.
…
И стената уши има,
ала няма кой да слуша!