автор: ra4e-ton

Есенни ноти духа ми попарват -
как да разцъфна за щастие лудо?!...
Капки дъждовни с умора оплакват
ново, поредно несбъднато чудо.

Птица-надежда потръпва предсмъртно,
мракът поглъща я гладно и страстно;
от хаотичност светът се завърта,
черният цвят ме потапя във властност.

Не, невъзможно е "утре" да свърши,
но безнадеждно е времето в мене...
Как да намеря причина да тръгна,
вярвайки - пътят съвсем предрешен е...