Поток от коли,а по тротоара
много народ върви.
Всеки те блъска,иска да те изпревари
с динамиката градска да те натовари.
А как ми е добре
пътя за село като поема,
стари дървета клони са вплели
и сякаш тунел те са оплели.
Старица пред вратника седи
и сръчно вретеното върти,
на поздрава ми отговаря
и усмихнато ме заговаря.
На кой си чедо ти?
Тук не минават лъскави коли,
няма борба за власт и пари.
Тук сякаш времето е спряло,
но като стареца е помъдряло.