Това е остров
върху скали, изляти от корпуси на кораби.
Остров на няколко робинзоновци -
изменници, съсякли дни, години и луни.
Това са улиците,
минаващи през Гринуич
на голямата ми илюзия.
Изблиците и бягството от стрес,
пазарувайки от Примарк.
Това е остров с улици,
по които пиянски и профански
изливат нуждите си дрогирани кончета
и минавайки
може да те плеснат отзад,
показвайки колко те харесват.
Улиците,
по които търкаш раните на собствените си пети.
Остров
на възроденото ми отчаяние
и обкръжение от "оптимисти"
в егоцентрична тишина.
Гробница на кораби.
Подлютените ми устни шепнат мантри,
а молитвите изричам отзад-напред,
за да не ме чуе някой.
Очите са празни от пустош...
Ако имам няколко семена
ще си посея палми.