Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: meralmeral
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13688

Онлайн са:
Анонимни: 71
ХуЛитери: 6
Всичко: 77

Онлайн сега:
:: Albatros
:: SylviaMak
:: kameja
:: pastirka
:: ambrouse
:: Elling

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКонтактът - фантастична полу-шега
раздел: Фантастика
автор: Donsky

Шумът беше невъобразим. Цвърчене, чирикане, пищене. В общия хаос, от време на време, се чуваше неприличното изсвистяване на някой невъзпитан младок, предвидливо укрит зад по-широко листо.
Председателят напразно се опитваше да овладее разбушувалото се събрание. Неговото отчаяно "Цвърр" пронизваше предимно собствените му ушни мембрани, тъй като всички присъствуващи бяха също така заети с мощно звукоизлъчване. В един момент Председателят млъкна, пое дълбоко въздух, разтвори широко човка и изчвърча с максималната сила на която беше способен. Ефектът беше поразителен най-вече за самия него. Тласнат от реактивната сила на излитащия въздух, той се завъртя два-три пъти около клончето си, заклати се като махало и увисна с главата надолу, зашеметен от направеното усилие.
В отдалечено от клона на Деловия президиум кътче, удобно присвил глава под крилото си , спеше достойно Доайенът. В своя почти безкрайно дълъг петгодишен живот той беше развил способността да спи и в далеч по-тежки метеорологични условия. Този път, обаче, отчаяният опит на Председателя направи невъзможното. Доайенът се събуди. С усилие отлепи цепките пред старческите си очи. Огледа се първо с едното, после с другото. Нищо не разбра, но обстановката не му хареса.
- Я по-тихо! - изсвистя той през полуотворена човка. Силата на авторитета направи своето. В общата какафония думите му бяха чути от всички. Настъпи тишина. От паузата се възползува току-що свестилият се Председател. Без да губи време да възвръща нормалното си положение, ей така както си беше с главата надолу, той изцвърча:
- Но господа, така до никъде няма да стигнем. Моля ви обуздайте емоциите си!
Никой не посмя да наруши тишината. Доайенът - удовлетворен - отново пъхна глава под крилото си.
-Продължавай Чвър - обърна се Председателят към виновника за събитието, който отново почувствувал десетките погледи върху себе си, не можеше да си намери място върху подсъдимото клонче.
-Ами че, аз нали казах. Той, Чвир си е врабец на два месеца, пълнолетен е, сам си решава. Нищо не ми е разправял. От къде да знам какво си е наумил. Сега като научих и на мен като ястреб от ясно небе ми падна. То сега...
- Съгласно вековния кодекс на Врабзадругата, за подобни дения на децата родителите носят пълна отговорност, - прекъсна го Председателят. - а санкциите са тежки, но справедливи.
Чвър усети дебелия край и смени тактиката.
- Абе, господа, ами да, правя си най-строга самокритика. Това, господа, повече няма да се повтори. В нашия малък, но сплотен семеен колектив никога вече няма да си пробие път порочната, антиврабешка идея за Контакта. Аз и моята вярна Чвер ще започнем възпитанието на следващите си деца още от яйца.
Речта на Чвър тръгна по гладко утъпкан от традиционните изказвания път.
- Никога вече ние... Но господа, обективните причини! Помислете само, аз, моята вярна и поколението живеем и се развиваме при изключително неблагоприятни материално-битови условия. Трийсет квадратни сантиметра гнездо с изглед към улука. Ами то капе, бе господа. Ами котарака Гошо? Поне да ни беше осигурил Врабсъвета едно вилно гнездо в дървесната зона. Да прекарваме там уикенда и да се погрижим малко за децата. А то така, ние хвърчим насам - натам за прехрана, децата се събират на трохи по градинките и изпадат под вредното влияние на гугутките. Всички знаем, че те от мързел нищо лошо не правят, ама сладко гукат и развращават младежта. Тази порочна идея, че безкрилите двукраки били мислещи идва от тях.
- Позор! До кога ще търпим! Война на тунеядците - гугутки! - събранието отново се превърна в какафония. Председателят, без да прави повече опити да обуздае обществото, обяви дебатите за отложени. Никой не го чу, но скоро всички заспаха по местата си, защото слънцето залезе, а както казват гугутките, врабците си лягат с кокошките.

Искрящият жълт конус стоеше стабилно изправен върху масата, а в дълбочината му се чувстваше движение. Странни маси твърд, сив въздух се примесваха, издигаха и спускаха. Основата на конуса опираше в искрящи бели правоъгълници, пронизващи с яркостта си очите, макар и през сивата пелена. Врабецът усети, че се задушава и задиша често. Реши, че няма време за губене.
- Хей! Човек! - извика той...
...Ученият беше обхванат от беса на творческия труд. Една след друга по гланцовата повърхност на листата летяха формулите на диметилфенилетилпропила. Изписаната хартия изчезваше светкавично за да даде място на следващото празно поле за дейност. Димящият фас слизаше от устата му само за да бъде заместен от нова цигара. За човека не съществуваше нищо друго освен малкия свят в лъча на нощната лампа, загубил прозрачност от цигарения дим.
- Чврхей! Чворвек!
Мисълта още хвърчеше по връзките на формулите, но подсъзнанието регистрира странните звуци и още на първата запетайка ученият се огледа. Несвикналите с тъмнината очи напразно се взираха в стаята.
- Човек, ало! - чу отново немощен писък. Стана и запали осветлението. В стаята нямаше никого. Един шум го накара да погледне към работната маса. На ръба и беше кацнало врабче и изглежда се опитваше да привлече вниманието му.
- Гладен ли си, малки приятелю? - попита с топъл глас ученият.
- Гладен съм, разбира се. Днеска хвърча като лястовица цял ден и троха не съм клъвнал.
Човекът се втрещи.
- Ако искаш да ме нахраниш, храни ме. Ти какво, не ме ли разбираш? Може би произношението не ми е добро?
Постепенно професионалния интерес на биолога започна да надделява.
- Сега, разбира се, момент, ще ти донеса нещо... - засуети се той, после тръгна към кухнята. Изведнъж го обзе подозрение.
- Чакай малко да затворя прозореца, да не настинеш.
- А, не! В никакъв случай! Ти тук така си сгъстил въздуха, че ако затвориш прозореца ще ми побелеят очите - ха, ха, ха...
Ученият с недоумение загледа превиващото се от смях врабче, а то започна да се извинява.
- Прощавай, забравих, че хората нямат чувство за хумор. Та какво стана с храната?
- А да, момент.
От кухнята ученият донесе шепа трохи и ги изсипа пред странния посетител.
Врабчето набръчка кожа около човката си.
- Е, благодаря, въпреки че очаквах такава среща да бъде ознаменувана с нещо по-пикантно.
- Какво, може би ще се намери, не знам...
- Например, две-три от онези големи пухкави, червено-зелени гъсеници - каза врабчето и мечтателно примижа.
Ученият преглътна.
След като се нахрани, врабчето се разположи удобно на ръба на чашата с моливи.
- Време е да преминем към деловата част.
Ученият съзнаваше, че трябва да зададе много въпроси, но в момента не можеше да формулира нищо смислено.
Врабчето продължи:
- Аз съм представител на подрастващата интелигенция, която е кръвно заинтересувана от Контакт с вас, нашите по-млади братя по разум.
- Моля!?
Врабчето игнорира възклицанието.
- Дълго време не можехме да решим, дали Контакта трябва да бъде осъществен с вас или с котките, но накрая избрахме вас, поради вашето по-напреднало развитие.
- Естествено. - обади се ученият.
- Имам предвид във физическо отношение.
Ученият се почувства обиден за целия човешки род.
- Ами защо тогава не установихте контакт със слоновете? - попита ехидно той .
- Те са абсолютно некомуникабелни. Смятат се за единствените мислещи същества на планетата. Сега по същество. Нашият план за Контакт се базира на 294 точки...
До сутринта осветлението в човешкия дом не загасна. Обсъждаше се плана за изграждане на съвместната цивилизация между хора и врабци.

С първите лъчи на слънцето Председателят прикани уважаемото събрание към внимание.
- Господа, належащо е да решим, какво ще правим в създалата се обстановка. Нека оставим настрана въпроса за гугутките, въпреки че те са единствените виновници за възникването на проблема. Именно те обучиха част от нашата младеж на езика на хората, въпреки че е доказано, че двукраките език нямат. Именно те - гугутките - разпространяват идеята, че тези примитивни създания били разумни. Известно е, че за това доказателства няма, точно обратното. Как например можем да приемем като доказателство за разум строителството на огромните каменни съоръжения, в които обитават двукраките. Та и мравките строят далеч по-конструктивни жилища. А тези тежки машини за придвижване, непрекъснато цапащи въздуха? Как можем да приемем за разумни, същества които са в непрекъснат конфликт със заобикалящата ги среда? Да оставим на страна случаите на врабцеядство, за които съобщават наши братя от чужбина. Нима може да бъде разумно, същество, което консумира друго разумно същество?
Последните думи на Председателя бяха заглушени от всеобщия цвъркот на възмутеното събрание. Когато възбудата се уталожи, някой повдигна въпроса, че насекомите Буболечкус Тополис* били на изчезване. Това предизвика нова буря от негодувание. След това се сетиха за непристойното поведение на котките в последно време. Така че, когато на едно странично клонче кацна завърналият се от мисията си Чвир, никой не му обърна внимание. Не напразно гугутките казват, че на врабците само човките им големи.
Няколко дни по късно Чвир, който напразно бе чукал много пъти по затворения прозорец на учения, започна да се отчайва. Трябваше му съвет. Той намери една луксозна буболечка, долетя до многоквартирното гнездо на Врабсъвета и с едно почтително "цвър", я постави пред човката на както винаги спящия Доайен. Когато посивелият врабец отвори едното си око, Чвир бързо започна да говори:
- Старши, не е вярно..., аз говорих..., ние решихме..., приехме план, но какво стана? Ти нали всичко знаеш?
- Знам, знам - уморено проговори древният врабец. - Ти да не мислиш, че си първият. Мноого пъти... - фразата се оказа твърде дълга за годините му и той заспа.
- Старши! - боязливо го побутна Чвир.
- Да, да. Та знай, че много пъти сме се опитвали. Обаче никога не става. Винаги, скоро след Контакта, в дома на контактьора пристигат хора с бели покривала, обличат го и него в бяло покривало, качват го на бяла машина за придвижване и с вой го откарват на някъде... - Доайенът заспа.
- Но защо правят така? - изцвърча врабчето.
Старият тежко отвори око - Не знам. Може би хората наистина не са разумни или пък и те имат закон против Контакта.
- Сега няма да стане така! Няма да позволя!
Но..., вече беше станало.

---------------------
*Bubuleckus Topolis (Обща зоология - Брем)



Публикувано от BlackCat на 24.01.2004 @ 14:38:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   Donsky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.57
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2017 год. / 15:59:37 часа

добави твой текст
"Контактът - фантастична полу-шега" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Контактът - фантастична полу-шега
от Ufff на 27.01.2004 @ 11:38:06
(Профил | Изпрати бележка)
:))))
Ех, че неконструктивен контакт.
И к'во?-всичко свърши без контракт!
Вижда се с просто око,
че Буболечкус Тополис ако
се бяха заели с таз мисия,
вече да е сформирана комисия
и контактът да е надлежно осъществен.
Но човекът е примат заблуден:
по това няма никакъв спор!
Стига "жертви в бяло"!Стига "Бял терор"!


Re: Контактът - фантастична полу-шега
от Donsky на 28.01.2004 @ 02:13:19
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
А може би има отдавна контракт
И всички животни, без хората - ясно!
Живеят задружно в мирен контакт
И гледат сеира на нашата раса.

:))

]


Re: Контактът - фантастична полу-шега
от Ufff на 28.01.2004 @ 12:34:40
(Профил | Изпрати бележка)
Б-р-р-р!Не ща да се връщам към Пиер Бул.
:)

]


Re: Контактът - фантастична полу-шега
от Liulina на 30.06.2004 @ 19:33:35
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Ще стане я ,като сме хора сме все за лудницата,те врабците знаят защо...:))))Е можеше пък да се осъществи ...тюх!


Re: Контактът - фантастична полу-шега
от Donsky на 30.06.2004 @ 19:43:08
(Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu
Ами, зависи от гледната точка, но съм сигурен, че има поне една гледна точка от която ние хората изглеждаме достатъчно идиотски :-)

]