автор: Ljastoviza

Откраднато лято със цигански ритми отвлече
душата ми - скитница гола в нощта,
а изгревът с огнен воал я облече -
където се мерне, да пали кръвта.

Във делници смутни фламенко да тропа,
кючек да играе с дайре във ръка,
презряна, по хорските порти да хлопа,
да бие даул насред суха река...

Циганско лято душата ми сгрява
със вино, цигулки, извит кларинет,
кръвта ми е луда - не остарява,
на циганска сцена с живота в дует...