автор: vyara

Ще си тръгна без да се обръщам
и няма повече писма да пиша.
Макар и външно да изглеждам същата,
душата ми едва ще диша.

Ще си тръгна без да се сбогувам,
но и дори да исках, теб те няма
и дълго ще е моето пътуване,
а връщането към живота ми - измамно.

Крилете си прилежно ще увия
в платно от прошки и безсъния
и някъде дълбоко ще ги скрия
дори от себе си.. до някое осъмване,

когато и без тебе ще усетя,
че някак си животът се е върнал
във руслото си, от което
изтичах просто за да те прегърна.

Не е писмо това, не ти го пращам,
тъй както не изпратих много други..
Е, аз ще тръгвам, ти не ме изпращай,
дано и Господ да не дава да се влюбя.