автор: ocean_soul

Празнично е... зазорило,
(лъха на необикновено..),
мастилени тревоги, дето
дращеха по мислите,
затулват се нанякъде..
зад планините,
изтикани от светли допири
на изгрева-
надежда...
Празнично е... някак нереално
очите ще захлупим с длани
за света..
И аз тъй ще празнувам-
в заслепение,
само че зад белите ми шепи,
в черната глава аз пак ще съм сама...
със мене..