автор: Pokahontas

Умее да преглъща секундите бавно
като малки хрущящи зрънца -
ситен пясък от изронени мигове,
пропуснали своето сбъдване.
Може да прегръща с плътта си
студените,
хищни стрели на минутите
и да утешава залеза,
щом прокърви
от нераздаена нежност.
Да крие в паяжина от цигарен дим
порцелановите си желания
от първия камък на часовете.
Умее да чака.
А когато, осъзнае,
че не е останало нищо друго,
освен очакването,
си надява трънения венец
и поема нагоре по хълма,
за да хвърли зад билото
сянката си.