Веднъж, кирие Таки сънува птица.
Не, като враните, охранена,
и като гълъбите – гладна.
Самотна птица, която търсеше трохички топлина.
Но в неговия сън студът се виеше,
около шията на бялата му къща.
Кирие Таки отвори огромния метален сейф,
където всичко се намираше.
„ Поне ми дай една монета,
за да откупя свободата си” – му каза птицата
и отлетя, докато той размахваше
безпомощно ръце.