автор: plambe

За нещастие Алиса порасна в един свят,в който времето бе спряло и хората живееха само,за да усъвършенстват негативните си качества.Най-лошото за нея бе това,че тя се превърна в тях с всичките им лоши черти;това,което някога търсеше като мечти или чудеса в един момент спряха да съществуват дори и за нея.
Някога Алиса бе решена да извърви пътя към щастието си сама,но затисната от всички злини на този свят,тя се пречупи и се спря посредата на пътя.Най-лошото е,че някъде там в далечината се мержелеят сенките на онзи свят,който бе открила като малка,със всичките му странности и вълшебства.Защо порастна,Алиса?Кой ти открадна мечтите?Обърни се и виж тази проклета вещица,която ходи непрекъснато зад теб.Ти трябва да се пребориш с нея;да освободиш мечтите си от нейния плен...
Уви,Алиса се е затворила в света на тъгата и не позволява на въображението си да я поведе напред.А когато човек остане без въображение светът за него става безцветен.Той гледа през очите на празна каменна склуптура.
"Хайде,Алиса,стани на крака,
усмихни се и убий вещицата зла.
Чака те свят,изпълнен с чудеса,
обърни се и убий вещицата зла."
Алиса чу как някой си припява този рефрен,заслуша се и разбра,че тя наистина може да се справи с това.Припомни си детството си,когато се криеше в страната на чудесата,където чудеса все още се случваха.Тя пак чу песента с познатия глас и се сети,че това може да бъде единствено кой?...Великденския заек:)Той е дошъл,за да я спаси от мрака,който нахлу в живота й.Свга вече Алиса се изправи,усмихна се,пое дълбоко въздух и се обърна към своя най-голям страх.Вещицата остана учудена,че някой се осмелява да се обърне към нея.Алиса затвори очи и си представи как всичко около нея се озарява от лъчиста светлина.Почуства се силна и голяма,а вещицата се разпръскваше на хиляди парченца и изгаряше от лъчите,които Алиса разпръскваше усмихнатаи влюбена в този така сладък миг.Когато отвори очи,вещицата я нямаше.Всичко около нея беше потънало в зеленина и шарени цветчета,които я изпълниха с радост.Светът си върна цветовете...Разлетяха се бели гълъби,в малкото езерце пред Алиса плуваха лебеди;живота се върна в този приказен свят.Алиса вече можеше да мечтае,да обича,да лети на крилете на въображението си.В нея се върна малкото момиче,което търсеше нови предизвикателства,което бе открило един свят на безкрайно много възможности,на безкрайно много чудеса.
"Добре дошла,Алиса.Дълго време те нямаше."
Тя се обърна и видя заека,който пак се затича нанякъде,но този път го последва и се озова на най-красивото място в гората,където я чакаха всичките й приятели.В този момент Алиса разбра какво означава щастие.
Алиса тръгна от веселбата с усмивка на лице,щастлива,чесе е осмелила да се пребори със злото в живота си.Вървейки доволна тя не обръщаше внимание на хората,които вървяха покрай нея;мислеше си,че с всички е станало чудото,което е станало с нея.Но изведнъж чу в далечината как двама души се карат.Това привлече вниманието й.Докато вървеше към тях поглеждаше към всеки,с който се размине и какво бе нейното учудване...Тя не бе помогнала на хората;зад всеки човек ходеше по една зла вещица,която покриваше очите му с ръце,за да не вижда красотата на заобикалящия го свят.Алиса разбра,че нищо не се е променило.
За да успеем всички заедно да променим света,трябва първо всеки сам да поиска да види другата страна на нещата,да се изправи срещу своята вещица и побеждавайки я да види колко сме силни всъщност и,че можем да се преборим със всичко.
Нека позволим да ни се случват чудеса;да не живеем само с проблемите и тяхното бреме.Нека се ръководим от детето,което живее в нас и не го убиваме с тъгата си.Нека всеки ден да правим по нещо за някой,да даряваме по едно малко чудо на всеки,който се е скрил от живота зад стена от безразличие.Нека да завъртим света така,че да бъде постоянно облян от слънчеви лъчи.Нека да сътворим една нова приказка!!!