автор: Rumen_ne

На Гали


Каквото можах направих.Можещите да направят повече...



Нямам място в играта ,
И тя няма място м мен.
Прощавам се и с дъгата ,
И със пълния член.
Де ли има умора
да се гмурна в „сега”,
Или някакви хора –
да прокудят снега..
Имам мяркащо взичане –
Полунощ е в зори-
Тъй, че трябва ни тичане
Със талиги дори.
Мен ме хапе бълхата
на себичния стон,
Ти ще хвръкнеш със вятъра ,
с твоя истински кон.
Няма мегаломания ,
няма его дори-
Ние нямаме знания –
за- какво предстои...
Тихо....
Само да се люшнем
в тази непървична люлка...
Тихо..само да се гушнем
...и ти ще си булка....

Р.
23 10 .2007