автор: kristi

от грохотно изсипала се
над страховете ни
изоставена нощ.
С измачкани
от мокри пръсти ревери,
свила се
под бездомната светлина
на изхвърлени лампи –
полюшващо се
отражение
в небесните прозорци –
проплаква пред вратите,
зад които нахранен,
подреденият сън, спи.
Бездомните крале
на придворната улица,
неизвестно защо влюбени,
изпиват
устните и в локвите,
пресищат я с хапките,
подхвърлени от скиталците,
свалят Млечния път
и в божествените си ръце
подреждат звездите –
ребус от измършавялите
дни –
напъхани в скъсаните джобове
на избягали от безумието
черни дупки.
Уличните крале,
бездомни по презумпция,
обезболяват дишането и,
пронизват с хрипове
скопените часове,
минути,
секунди,
изсипват ги в пясъчни часовници,
смесват синята кръв
с острието
на насечени камъни,
приютяват в себе си
воя на грохота
и прегризали пъпната връв,
пишат стихове
в най- дългата нощ...