автор: krasnoludek

Пантофката не е кристална,
а от зацапано стъкло
и тази Пепеляшка пак е кална,
парцалите са бално облекло.
А тази зле гримирана старица,
заспала е над грахово зърно,
ще я изгонят с ритници,
щом видят бръчките към сто.
Уж спи очакваща целувка,
убодена от нечие вретено,
а дреме в кошмарната преструвка,
прашец вълшебен да си вземе...
А принцът е един страхливец,
треперещ там, пред крепостта,
не ще успеят да го видят,
защото бяга бърз като стрела.
Красив ли е? Не знае никой,
защото принцът търси своя принц,
пред празна чаша бъдещето пита
да смеси ли отровата с пелин.
Отровна ли е ябълката всъщност?
Или е чуден елексир?
Къде дървото да потърся
и да намеря своя мир?
Добрите феи са полудели,
изпаднали са в някакъв екстаз,
вълшебния си прах са разпилели
за някой друг, а не за нас.
Аз ослепях или прогледнах?
Убих детето с множество години,
когато в огледалото погледна,
разбирам, чудото загина...
Да, пак живея в чуден свят,
но вече е без маска и без грим,
тук зли магии не ще ни спрат,
но няма накъде да продължим.