автор: meiia

Когато ме хвана с тази лепнеща нишка
от блудните думи и блуждаещи пръсти
и магнетичният огън взе да ме нищи
като платно на стана, аз се прекръстих.

Защото бе последният миг на невинност.

А след него всички мои понятия голи
ти дарявах, за да ги имаш в безчестие.
Страстта ми бе луда и за още се молеше.
Пред безкрая срама ми бе неуместен.

Защото направи от душата ми грешница.

И си тръгна като облак, излял небосклона
върху цялата мен, от очите до пръстите.
В твоя храм на страстта ласките са поклони.
А телата се любеха, сякаш се кръстеха.

Защото след тебе любовта е навсякъде.

С тази нишка от блудни думи и жестове,
дето ти ме привърза към себе си сластно,
ме изплиташ като паяжина фино и лесно.
И на мен, невинната блудница, сега ми е ясно,

Че си воля в моята воля и любов в любовта ми.
Пратенико на мрака и на Създателя, искам те да останеш!