Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 3
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: marisiema
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНадежда (историята на Микоми-ІІ част)
раздел: Приказки
автор: ufff

заради Есперанца



Микоми не знаеше къде е войната. Тя се ориентираше по зова на една болка, който я водеше право към странната чужда земя и когато стигна мястото, го позна. По липсата на индигово синьо.
Небето беше тъмнозелено, земята като жълта пепел, реките- кафяви, дърветата- черни, очите на хората- сиви, клепачите им- червени, а устните- слонова кост. Момичето срещна нечий поглед. Пред нея сякаш от мъглата изникна величествен старец. Очите му приличаха на избледняло от слънцето аидзоме, но още синееха.
-Чаках те, Микоми!- промълви старецът.
-Откъде знаеше, че ще дойда?
- Аз те повиках със сърцето си. Опасявах се само, че очите ми ще посивеят, преди да пристигнеш и няма да те позная.
- Разкажи ми за войната, старче.
-Не помня началото на тази война. Тя е започнала преди моето раждане. Разказвали са ми, че Големият народ на малките хора отвъд бялата планина един ден свършил храната си. Защото малките хора избили всичкия дивеч в горите си, изсекли дърветата, изловили всичката риба и се отнесли непочтително към земята, която ги хранела. Тогава от тях се отрекъл дори богът, когото почитали. Той залял с отровен дъжд нивите. Растенията загинали.
Събрал се Съветът на малките хора и решил Големият народ да превземе земята на своите съседи, наречени По-малкият народ. Едно болно момче на име Глупакът-който-винаги-ще-остане-Дете се опитало да спре обезумелите люде. То им напомнило, че притежават много алатири, които дедите им донесли от долините на далечни реки. За тях По-малкият народ ще им продаде много храна, а тя ще стигне, докато възстановят земята си.
-Толкова ли са скъпи алатирите?- попита Микоми.
-Те са ценни за всекиго по различен начин. Това са самородни сплави на златото със среброто. За едни символизират женитбата на Слънцето с Луната, други смятат, че това са белите сълзи на Аурора(зората), превърнати от Деня в златисто-жълти сухи трохи. Има хора, според които алатирите могат да излекуват човека от тежки болести и други, според които те могат да поразят душата. Древните гърци са наричали сребърно-златната сплав `електрон`, римляните- `електрум`, а египтяните- `азем`. Заради цвета и някои я назовават като кехлибара : янтар или янтарум.
-А Големият народ послушал ли е съвета на болното момче?
-Не. Малките му хора били оглупели от алчност.



(следва продължение)


Публикувано от BlackCat на 23.10.2007 @ 06:36:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   ufff

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.06.2021 год. / 10:27:18 часа

добави твой текст
"Надежда (историята на Микоми-ІІ част)" | Вход | 7 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 23.10.2007 @ 08:59:48
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
и все още не виждам в тази приказка есперанца


Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от jana_turn на 23.10.2007 @ 17:56:19
(Профил | Изпрати бележка) http://naffff.blogspot.com/
и къде е продължениетооо


Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от esperanca (medina@dir.bg) на 23.10.2007 @ 18:31:59
(Профил | Изпрати бележка)
Уфи, не можеш да си представиш как съм се надула от удоволствие с тази моя приказка, ама скрий топлийката, че ще ме спукаш...
Принтя си всяка част и се фукам пред моите познати, а те тайничко ми завиждат:)))
Хич не се чуди , че приказката си прави каквото си иска, взела ми е характера, хи-хи, ама те обичам и прегръщам, казах ли ти:)))!!!
Чакам!!!


Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от miglena на 23.10.2007 @ 20:34:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
виж сега как ме размисли защо плаче с бели сълзи Зората ... направо ми е сюжет за приказка ... а иначе, струва ми се, че е според вярата, и силата - на който и да е символ ...

ЕЙЙЙЙ, и ЧЕЕССТИТОООО за ЧЕРВИЛОТООоо!!!


Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от roza1 на 23.10.2007 @ 22:26:40
(Профил | Изпрати бележка)
Jiva da e i Nadejdata, i ti Ufff!
Mnogo mi haresa!
I ...molia te!... pishi gi po-dqlgi, che ne iztraivam!!

Pozdravi!:)



Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от torbalan на 23.10.2007 @ 23:13:07
(Профил | Изпрати бележка)
Продълженийцето, таковата, дей го, че не видох!? Ъмммм!?


Re: Надежда (историята на Микоми-ІІ част)
от Dimi на 24.10.2007 @ 21:14:51
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдро четиво, Уффф, чакам ново продължение! Твоите приказки са супер!