автор: junel

Ще ме попитат звездите
накъде съм тръгнала така,
безпътна във нощта!
Защо, отворени,
очите ми не виждат,
защо по стъпките ми скърцат
хиляди стъкла!
И празнотата как боде в ръцете ми...
И как убива на душата тази самота...
Не ще отроня нито дума,
ще седна кротко,
ще се сгуша до луната
и оттам ще разпилея
чувствата си над света –
за да узнаят и усетят всички
колко много те обичам
и как от липсата ти задушава се нощта...