автор: Pitagor

Тя не знае кой е Гьоте,
не влиза в театри,
не е чела Конфуций…
Но тя умее много да работи
и да отглежда внуци.
Тя меси хлябове – дъхаво-бели,
а, докато втасват, пошива кенари.
По обед набързо изприда къделя
(пак е скъсал чорапите старият).
Тя в двора, в градината плеви, полива,
на лозето тича – до късно копае.
И твърди, че точно това й отива,
“Сърцето ми – вика – не трае!”
Вечер помага при трудни домашни
и учи децата на “Аз, буки, веди…”,
после разказва приказки страшни
за самодиви и веди.
Всеки ден носи закуски в училище –
голямото междучасие
и не признава друго чистилище
освен “Работа… И това си е!”.

Тя не знае коя е Каренина,
не е гледала опера,
не чете Радичков.
Мама
има едно задължение –
да знае и да може всичко.