автор: vasisid

Душата ми сякаш
                ограбена къща.
Зеят вратите разбити.
Прозорците тъмни и празни.
Тръгвам бавно към тебе...
Пътеките стръмни и кални.
Ще намеря ли топлите длани,
ще чуя ли думите чакани?
Животът е тайна...
Срещни ме със погледа мрачен,
със ритъма бесен
                на хорото южняшко.
Вземи ме!
И моята тайна ...вземи я!
Навярно ще пари със сила
                                незнайна.
Ако нещо след мене остане,
то ще е песен за тебе изпята.
Очи не затваряй...
Не слагай окови в душата!
Завръщай се тихо,
забравил за тежката рана.
Присядай до мене,
захвърлил през рамо вината.
Ще те пусна в олтара
                на моята вяра.
Ще те пусна в съня си.
Ще ти дам и...душата!
                10.04.07г.