автор: Kat

Той я очакваше.Както всяка вечер като видя, че тя се приближава, се усмихна леко, пристъпи към нея,прегърна я и нежно я целуна.В очите му блестяха дивите пламъчена на радостта и блаженството,а погледът му шареше палаво. Момичето се засмя.
- Не сме се срещали едва от вчера,а сякаш е било цяла вечност!Толкова ми липсваше!
Той я разбираше.Нищо не отговори,сякаш погледът му каза вместо него - И ти на мен! Думите сякаш бяха излишни.Момчето силно я притисна до себе си,а тя почуства,че вече изгубва контрола над сърцето си и то се превръща в един дар,който чака любимият си да го вземе - неговият единствен господар.Като че ли те си принадлежаха.Бяха създадени един за друг и се обичаха така силно, че надали някой е способен да го обясни.Тя се разтапяше в ръцето му - толкова силни и нежни.При всяко едно негово докосване,цялото й същество потрепваше.Той бе принцът на нейния свят,а тя бе принцесата на неговия.При сблъсъка на погледите им,той тихо й прошепна - "Трябва да се събуждаш, мое малко ангелче!До утре!Обичам те!

* * *

Крещейки "Не,не!" тя се наддигна от леглото си.Разсъмваше се.Всяка вечер той присъстваше в сънищата й - толкова реален и красив.Преди време се мислеше за луда.Недопустимо беше всеки път,когато затвореше очи и се унесе,той да се появява.И все бе един и същ - мил,нежен и толкова влюбен!От няколко години насам не се бе случвало Локо да сънува нещо,в което той да не присъства.Често това я плашеше,защото тя знаеше,че той не съществува,че не е истински,но го обичаше!Беше вече така влюбена и дотолкова му се бе отдала,въпреки че той бе само и единствено една илюзия на съзнанието й,че за тези няколко години тя не погледна друго момче.А кандидати имаше много.Тя си бе доста красиво момиче - с черна дълга коса и сини дълбоки очи.Лицето й - нежно и румено,винаги бе усмихнато и лъчезарно.Та тя бе наистина един небесен ангел!
Бързо стана и разтърка очи - закъсняваше.Училището й започваше скоро,а тя тъкмо се събуди.Е,нямаше как…свърши приказката за днес.Довечера пак щяха да са заедно.
В реалния си свят бе едно съвсем обикновено момиче - ежедневието й изпълнено с нормални битови проблеми,добро семейство,което се грижеше за нея и я уважаваше,приятелки,с които често се караше,но много обичаше.И така минаваше живота й - сутрин отдавайки се на училището,семейството и приятелите си,а вечер посветена на своята единствена любов в сънищата.
Тази вечер не бе по-различна.Той я чакаше подпрял се на едно дърво и държеше букет рози в едната си ръка.
- За теб са ,хубавице!Вярно,че не могат да надминат красотата ти,но се надявам да ти харесат.
И тя бе по-щастлива от всякога.Сърцето й биеше лудо при всяка негова дума,а очите й се пълнеха със сълзи при всяка раздяла.В прегръдките му се чувстваше толкова сигурна и защитена.Често дори не вярваше,че това е сън.Всичко изглеждаше толкова истинско.Но отново се събуждаше.
Една вечер се случи нещо необичайно.Тя отиде на уговорената среща,а него го нямаше.Чакаше го,чакаше го,но той не се появяваше.Започна да зове името му и по едно време тихичко дочу "Помогни ми,Локо!Не ме оставяй!Обичам те!Помогни ми!"
Събуди се.Цялата бе в пот и трепереше.Какъв беше този кошмар?Какво ставаше?Беше я срах да заспи отново.Да не би нещо да му се бе случило?Но как?Тя не можа да мигне цяла вечер,въртеше се в леглото и се опитваше да измисли нещо,но нищичко не й хрумваше.Отиде на училище пребледняла и отпусната.Приятелите й се притесняваха за нея,разпитваха я,говореха й,а тя все повтаряше,че й няма нищо.И изведнъж го видя…застина на място.Не можеше да повярва!Как?Нима?Наистина ли?От вратата на стаята на съседния клас излезе не кой да е, а Той! Една от съученичките й видя,че Локо зашеметена наблюдава момчето и тихичко й прошепна
- От една седмица се премести в нашето училище.Хубавец е ,нали? - и й се усмихна.
Локо не можеше да повярва.Гледаше го и не казваше нищо.Незнаеше какво да направи.Той дали я познаваше?И явно чакаше някой.Оглеждаше се и беше смутен.След малко три момчета - доста заякнали и дори малко страшни ( явно от големите ) дойдоха при него и всички заедно тръгнаха нанякъде.Сякаш камък падна от сърцето й - не чакаше момиче!А дали си имаше приятелка?Дали и той я сънува или е влюбен в някоя друга?Дали това не бе само негов двойник?

* * *

Звънецът за излизане от последния час би.Локо вече бе готова.Стана от чина си и като ракета изхвърча навън.Застана перд вратата на съседния клас,с надеждата,че сега ще може да си поговори със своята любов.Но него го нямаше.Бил си тръгнал,защото не бил добре - разказа й приятелка от същия клас.
- А как се казва? - плахо попита Локо.Сякаш от този въпрос зависеше живота й.Дали това беше момчето от мечтите й?Дали на него бе отдала любовта си?
Чу неговото име.Очите й засияха!Тя прегърна момичето и закрещя от радост.Това бе той!Представяте ли си?Това бе той!Момчето от сънищата й!Нейната половинка!Ето го и в истинския живот - толкова реален и действителен!Тя хукна към къщи.По целия път подскачаше като малко дете.Беше толкова щастлива!Реши за по-кратко да мине през "блатата".Така казваха на една малко градинка,която след като навалеше дъжд се превръщаше в едно огромно калище.Изобщо не можеше да се стъпи.И днес беше един от тези дни,в който беше направо непроходимо.Но това нея не я спираше.После щеше да измие обувките си - какво толкова!Съвсем скоро щеше да излезе от "блатата",когато чу остро и дразнещо кискане.Реши да провери откъде идва.Наложи се да поразбута няколко храстчета и да затъне почти до колене в една градинка,но накрая достигна до една забутана пейка,на която седеше едно момче със спринцовка в ръка и се прививаше от смях.Колко жалка гледка!Отвратително!Локо бе готова да се обърне и да си тръгне,но нещо в смеха му й бе познат…О,Господи!Не!Не може да бъде!Та това бе той!Тя се подпря на най-близкото дърво и невярваща на очите си продължаваше да го гледа.Да,това бе той!Не е възможно!
- Искате ли малко доза за смях,госпожице? - през смях каза момчето и се строполи от пейката,
Локо се втурна да му помогне да се изправи.Сякаш бе онемяла!И гласът му бе същият!Това беше той - от плът и кръв!Това бе човека,за който тя бе готова за жертва живота си.Виждаше го!Наистина!Можеше да го докосне,да го прегърне и целуне.Дали това пак не бе сън?Не… реално беше.
Тя не виждаше друг изход…повика линейка.Отзоваха се бързо и го закараха в болницата.Как се случи ?Как?Нейният принц…нейната любов…нейният живот,сега бе в опастност.Как го допусна?Не беше готова сега,когато го намери да го загуби.Не!Чувстваше се виновна.Седеше в чакалнята на болницата и не можеше да събере мислите си.Беше толкова объркана.Колко пъти живота й се преобърна днес!Възможно ли бе това?Ето го доктора!Локо се затича към него.
- Той добре ли е?
- Жив е.Ще се оправи!Взел е наистина голяма доза и ако не се бяхте обадили да се намесим,може би вече щеше да е мъртъв.Поздравления!Днес спасихте един човешки живот!
Сърцето й щеше да изкочи!Сълзи бликнаха от очите и и тя се разплака.Да,щеше да живее!Тя го бе спасила!Но кой бе той?Дали не бе същото само името му и ликът му?Защо се бе дрогирал?Защо…Ах,как искаше сега да го прегърне!Да му каже колко много го обича,как не може да живее без него!Та той едва не умря!
Докторът я помоли след няколко дни като го изпишат ако може да дойде да го вземе,тъй като той отказвал да назове близките си.Локо се съгласи с усмивка.
Тази вечер когато заспа не го сънува.Нямаше сън.Просто заспа и се събуди на следващата сутрин.Къде бе той?Защо си бе отишъл?Какво значеше всичко това?Тя не спираше да плаче.Не разбираше какво става и това я побъркаше.Сякаш него го нямаше.И колко празно и пусто изглеждаше всичко!Покрито с черен цвят и скръб!Толкова несправедливо!Не е възможно!Не!Не можеше да бъде!

* * *

След няколко дни отиде до болницата.Той беше вече добре.Усмихна й се.О,колко жадувана бе тази усмивка!Неговата усмивка!Неговото прелестно лице!Това беше той,да!Тя сияше от радост.Прегърна го.И в този момент усети разстоянието между тях.Той я чувстваше чужда.Учудване от действието й беше изписано на лицето му.
- Ааз… благодаря ти,че ми спаси живота.Ти..ти си моят ангел!
О,да!Така беше!Неговият ангел!Локо се усмихна.Беше решила да спечели обичта му и да го спаси завинаги от дрогата.Знаеше,че ще успее.Вече веднъж бе завладяла сърцето му,защо да не успее и втори път?
Тя го изпрати до тях.През целия път си говореха за цената на човешкия живот и преди да си тръгне тя му каза:
- Бих жертвала всичко за теб!-усмихна му се и си тръгна.
На следващия ден се видяха в училище.През междучасията бяха все заедно.Сприятелиха се.Тя се държеше мило и непринудено,а на него му личеше,че му е приятно с нея.Споделяше й,говореше й за семейството си,за проблемите си,за приятелите си.Няколко пъти се случи,че Локо отново го намери надрусан,но бавно бавно той престана да се осланя в трудни моменти на дрогата.Прекарваше ги с нея.Докато един ден сънищата й се превърнаха в красива реалност.Той я целуна.Каза й,че я обича повече от всичко на света!Че й благодари,че тя го е измъкнала от пропаста,в която бе паднал и че сега тя е смисълът на живота му.Ах,колко познато й се видя!Това бе нейното момче!Това бе любовта,светлината,която я превеждаше през трудностите!Той се върна!И този път бяха заедно в истинския живот!Никой и нищо не можеше да ги раздели.
Вече той не идваше в сънищата й.От онзи ден,когато го бе видяла в училище за първи път,не се появи повече в съня й,но беше до нея в действителността.И това беше по-важното.

* * *

Един ден се случи така,че тя отиде на срещата им по-рано от обичайното.Чакаше…чакаше…но него го нямаше.Къде ли бе отишъл?Закъсняваше вече с един час!Локо реши да се прибере,а той може би по-късно щеше да я потърси и да й обясни какво е станало.Тя тръгна през "блатата" за по-напряко.Изведнъж както си вървеше през градинката чу тихо шептене.Тръгна по посоката на шума и видя пред себе си онези страшни момчета от големите,които бе забелязала в училище.Тя бяха заобиколили някой и му говореха:
- Така ти се пада като ни предаваш!За какъв се мислиш,а!Не можеш да спираш да купуваш когато ти скимне!Ей така!Тук си има правила!Или си с нас или не.Средно положение няма. - спогледаха се и тръгнаха.
Тя остана без дъх!Не!Не можеше да бъде!Момчето бе цялото надупчето и пропито от дрога.То повдигна леко глава и я погледна.
- Ей,ангел мой! - едва,едва промълви. - Сбогом,любов моя!
Локо коленичи до него и го прегърна.От очите й бликанаха сълзи.
- Не,какво говориш!Ти ще се оправиш!Ти си моят герой!Те само искат да те сплашат.Ще отидем пак в болницата…ще ти помогнат.Моля те,не умирай!
Той сложи пръст върху устните й.Знаеше че за последен път ги докосва.
- Не.Инжектираха ми непоносима доза.Не се тревожи.Аз винаги ще съм тук.Ще бдя над теб и ще те обичам,така както никои друг не ще те обича.Ще те гледам през небето,ще милвам чрез вятъра и ще те целувам чрез слънцето.
- Моля те,недей! - Локо го прегръщаше и тихо плачеше.
- Искам да се вслушваш в птичата песен,защото аз ще говоря чрез нея.Ти осмисли живота ми,Локо.Ти се превърна в неговият смисъл!Радвам се,че си до мен в последните ми минути!Благодаря ти,че ми показа какво значи да живееш!Благодаря ти,че избра да живееш с мен!Обичам те!Завинаги!
- И аз те обичам,принце мой!Винаги ще съм до теб!Няма да позволя да си отидеш!Не!
Той дишаше тежко и я гледаше.Бавно премигваше и леко се усмихваше.
- Хайде,моля те!Не се отчайвай!Да потърсим помощ!Може би не е толкова безнадеждно всичко!Моля те!Не се предавай!
- Позволи ми да умра в прегръдките ти!Само за това копнея!
Това бяха последните му думи.

* * *

И ето тя продължава да бъде едно съвсем обикновено момиче - почувствало болката и пълното щастие,докоснало мечтите си,макар само за миг.Миг,за който беше създаден живота й,миг,който преобърна света й.А беше толкова красив… изпълнен с нежности любов,с всичко най-чисто и искрено.И бе толкова жадуван.Толкова желан…но след него дойде краят на всичко… настъпи тъмнината.Черната бездна на вечната самота и безкрайност отваряше вратите си и поглъщаше всичко що бе останало живо в нея.А тя нямаше друг избор.Сякаш бе обречена.Обречена,очите й да са вечният подслон на тъгата,а самотата да бъде нейна неразделна спътница.Такъв път й бе отредил съдбата.
Повече никога не го видя в съня си,дори и след смъртта му.Дори вече не сънуваше.Просто заспиваше и се събуждаше.Толкова бе безмислено всичко,всичко освен минутите,когато бе в църквата,палеше свещичка и се молеше на Бог за него,за своята изгубена,но вечна любов.