автор: staka

Започнах в Нефтохим,преминах в ЛуКойл,
а днес SGS e моя живот.
И в майчинство бях и децата си гледах
и бързах пак да се върна,защото не знам как така,
но химията стана моя съдба.

И не мога днес да не спомена,
Иванка Иванова и Вела Петрова
и всички онези жени,които ме посрещнаха
и учеха така,че химията стана моя съдба.

И ето в колби продукта наливам,анализи правя
и бързам в терминала да ги добавя,
защото знам колегата чака и от резултата ще разбере,
фабриката върви ли добре?

А днес? Днес млади хора ни водят напред,
и аз макар и малко изморена,
но от труда си вдъхновена,работя и уча новодошлите така,
че химията да стане и тяхна съдба.

И за кой ли път минавам портала познат
и с бодра крачка вървя
и знам, че след малко ще минат и мойте деца,
защото химията стана наша фамилна съдба.