На И.
Така ще те обичам само теб.
Ръцете ми протегнати ще си останат
да хванат семенца невидими, довеяни
от вятъра, със тоя въздух, който дишаш.
Да те разкажат. И да те напиша.
Нозете ми потеглящи ще си останат
по пътя бъдещ, който не последва,
след стъпките ти, непристигащи отникъде.
И ще се спъват в сълзи. Неповикани.
Очите ми изтичащи ще си останат
след неприсъствието и несбъдването твое
и с откачените ми нощни привидения,
че в друг живот за тебе съм родена.
Душата ми оттечена ще си остане,
като елей по ствола на дърво,
в което нейде, някога си ме вдълбал,
с неедновременност, която си ми дал.
Съдбата ми ще си остане недовършена.
Неизвървяна, неживяна и прекършена,
осакатена, като след вертеп.
Безпътница... Сиротна ще остане.
Така ще те обичам само теб.
Защото теб те нямах.